СИЛАТА НА ИЗКУСТВОТО
Женица някоя си,
отлитайки за чужбина,
посвети на съпруга си
следните редовце,
писани от сърце,
не нарочно, а непорочно
някак,
макар несръчни от
гледна точка
строгите правила на
Поезията с голямо "П".
(кой знае що е поезия,
прочее):
"Мили – пишеше
романтичната съпруга –
жена ти днес отлита за
Швейцария,
а ти със здраве остани
си във България.
Ще бъда там, де шумни
водопади
и въздух свеж се стелят
на талази,
да си припомня, че съм
още млада,
а тебе, мили, Господ да
те пази!
За мене ти недей да се
тревожиш,
а виж да си ми верен,
ако можеш,
тъй както аз ще
съм ти вярна".
Мъжът посланието мярна,
забучено с големия кухненски нож
върху масата,
почеса се дръгливо и
рече:
"Брей, хептен я
втасахме, човече,
щом и Дулсинея стихове
прописа,
на зле отива държавата
ни,
чак ме втриса".
И за да си оправи някак
настроението,
хлътна отсреща в
заведението,
дето в компания от дами отбрани
и приятели верни
затисна кървящите рани
и дълбоките си съмнения черни
с евтино долнопробно вино
и
кисели краставички,
за да забрави някак, че
жена си още обича.
Пловдив – европейска
столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 1 noe. 1992 – edited 1
noe. 2016