ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1637.)
Нямаме нищо друго освен любов на земята./ Не допускай да ни обгърне студът!/ Много далеч все още/, и без значение къде/, покажи ни, че те има/. След много време, в края на една гора/ – в гората на спомените/, появи се неочаквана/. Хвани ни за ръка/! И ни спаси. – Жак Превер (1900-1977)**
14 maj 2008
ВИРТУАЛНО НЕПОЗНАТИ
Нищичко не знам за теб, а и ти – за мене;
в делничната сива дреб те чета смутено.
Скучен влачи се денят с делничните драми
и ги виждам да стоят пред монитора си двама.
Сякаш е пред мен сега най-добрата фея,
аз пък – Дяволът с рога, току-виж се влюбя в нея.
Виртуален свят, уви! Хванати сме в мрежа,
Интернетът ще заври виртуално нежен.
И защо ли да не спрем сладкото безумие:
аз към тебе, ти към мен, само думи-думи?
Като прелетни ята думи полетяха
някъде накрай света да си търсят стряха,
да си мисля цели дни ти с какви очи си
и с какво ли ме плени, че за теб си мисля.
Пловдив – културна столица на Европа
Plovdiv, editet on 10 sep. 2024
Plovdiv, editet on 10 sep. 2024
Илюстрации:
- Американската актриса Ан Хатауей (1982)*
- Pимският театър на древния Тримонциум.
–––
* Преди години непознато момиче (жена) от Русе качи текста в Интернет с разкошния клип с мелодия, която, уви! не успявам да открия. Открих, че в мимолетното има нещо божествено.
А Ан Хатауей ми напомня десетгодишна авантюра, след като се разделих с майката на двете ми дъщери.
** Жак Превер (1900-1977) – превъзходният поет на френското простолюдие. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар