Не назлобявай срещу Злото, че на Злото точно това му е целта! – tisss (1947)
01.07.2003. УЧИТЕЛИ, КОИТО НЕ СА НИКАКВИ УЧИТЕЛИ
Мъгливо, влажно като тъжно настроение. Интересно ми е, че християнството залага основно на хора най-обикновени; сведущите, добре информираните уж: книжовници, фарисеи – или интелигенти, както бихме ги нарекли днес, не са обект на християнския месия. Без изключение дванайсетте апостоли, най-предани ученици на Иисус, са хора с най-обикновени не дотам престижни за онази епоха занятия. В посланието първо до коринтяни ап. Павел е категоричен: "Защото Христос не ме изпрати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи* – да не се обезсили кръстът Христов. Защото словото за кръста е безумство за ония, дето гинат, а за нас, дето се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: "Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". Де мъдрецът, де книжовникът, де разисквачът на тоя век? Не обезумя ли Бог мъдростта на тоя свят?" (гл.І, с.17-20 вкл.). И сетне (с.26-28): "Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни, ала Бог избра онова, що е безумно и що е слабо на тоя свят, да посрами мъдрите; Бог избра онова – що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това – що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо".
Ето и гл.ІІ, с.3-4: "и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет. И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила". Не, не убедителни думи, а проява на дух и сила – ето какво не ни достига днес. Хленченето, подробните разкази и преразкази как някой овластен издевателства над достойнството ни, взаимното нахъсване срещу възцарилата се нагла Посредственост и Злонамереност с всичките й преображения: завист, интриги, отвратителни лъжи, то са все клапани, през които отслабваме насъбралата се у нас енергия. Но нито едно от тези дотук не носи перспектива, а ни носи само временно удовлетворение, че не само нас унижават, че и други също са унижавани: самоунижението е дори много по-жалко от унижението, на което сме подложени.
Каква глупост е сами да губим духовната си енергия в оплакване и празни приказки! Предлагам им да канализираме енергията си, а те се страхуват; всеки се сврял в своя мъничък мизерен ад и оцелява с притискане към пръстта, със снишаване в робската си участ, с преглъщане на обидите и с коленичене и преклонение пред настървената Злост. Замислено като светилник, като храм на духовността, дали днес Училището от институция на благородството не се е превърнало, особено през последните години, в обиталище за обезверените плахи чиновници и напористи млади утрешни тарикати, които тук пробват първите си непохватни стъпки в измама! Българското учителство – особено през последните четиринайсет години на хаос и безнравственост, боледува. Синдикатите – като структура замислени да бранят правото ни на човеци, ала сбор от робски съзнания. Такъв сбор кога ли е водил към добро?!
Мога да изброявам учители от най-ранното ми детство, та до днес – хора в калъф, приятни на вид чиновници, и нищо повече. Мисля си, че вината си е у нас, учителите; Властта именно човеци на толкова нравствена длъжност да третира като робска маса от послушници и треперковци. И ние приемаме натиска, унижение на всички нива като нещо в реда на нещата. Поединично сме слаби, а и нас непрекъснато ни раздробяват; мижитурковци шетат като сенки из учителските среди. И какво усилие трябва, за да ги разбудиш да започнат да се самоуважават, именно защото те са призвани да работят с най-ценното, което нацията ни притежава: нашите деца! Стигнахме дотам учениците ни да са по-предни от нас, когато се съпротивяват на унижения, и даже се утешаваме: млади са, неопитни са като жребчета още необяздени, ще се опари всеки от тях и ще приеме от един ден насетне да ходи и той като нас унизен, духом смачкан, наплашен.
Дали това не е от главните бедствия, които ни сполетяха откак държавата ни стана разграден двор за престъпници на закона от всякакъв калибър: от мангото-кокошкар до депутата и висшия държавен чиновник? От интервю** със Здравко Митков, ректор и професор в НАТФИЗ: "Обичам задълбочените автори, които ми предлагат много по-богата материя за работа (като режисьор) и ме изненадват в хода на реализацията на представлението. (...) Мисля си, че доказаните големи автори витаят винаги над нас – интерпретаторите, режисьорите, актьорите, и то е божественото тайнство при нашето общуване с тях, което е трудно осъществимо." И по-нататък: "Съществува тенденция на опростачване, на фейлетонизиране на театралната среда. (...) Това е едната страна. Другата е цинизмът".
Училището – през призмата на театралното изкуство... Колко цинична пошла пиеса!
05.07.2003.
Долу пред входа на блока ечи гръмогласен просташки говор на някакъв мъж, който си приказва с друг мъж, и гласовете им отекват, отразени от съседния жилищен блок, който е на стотина метра отсреща. Заслушай се, ще чуеш едни битови тъпи бисерчета наред с несекващите "аз знам, аз него така ще го наредя, ще му дам аз да се разбере"; аз-аз-аз с дразнеща настойчивост за внимание и оценки за този и онзи – непремерени, изречени с унизителното самочувствие на самонадеян глупак и грубиян. Простотията шупна като мръсна пяна, интелигентният уравновесен човек се скри и изчезна сякаш през последните четиринайсет години от общественото пространство на България. И как да приема успеха на известен любим на публиката чалгаджия и шоумен (а те не са един и двама), освен като тържество на наглата байганьовска посредственост!
"Много са чудните неща,
но човекът е пръв сред тях."
Цитат от трагедията "Антигона" на живелия преди 2500 г. Софокъл. Сентенцията на древния елин е простичко изречена, без претенциозност и това ми харесва. Откривам напоследък, че доста от нещата ги съпоставям с подтекста в "Историйките на ученика Ламски", с която се занимавам усилено напоследък. На повърхността книгата сякаш е простовата, но в нея съм пробвал да впиша личната си философия: че обикновеният, унижаваният е по-близо до велики прозрения за живота и света от т.нар. обществени оратори, анализатори, историци, теолози, самозвани държавници, пишман политици.
В трагедията "Електра" на Еврипид*** за пръв път в световния океан от информация е прогласена същата идея: че човекът от низините, при това – необразованият човек, може да е истинският носител на възвишеното и достойното.
Хуморът е призван да възвисява, не да мачка духовното начало у човека. Относно хумора сякаш сме забравили тази най-съществена подробност изобщо за сферата на изкуството. Да, животът бива да се възприема като игра и забавление, но в основата си такава една сладост носи и горчива истина за строгите правила на нравствеността. Нравствеността винаги говори уравновесено и понякога е ужасно иронична към нас. Чуеш ли някой да се гневи и да клати назидателно вирнатия си показалец, да трепери от възмущение, като да е гневният Глас на истини от последна инстанция, – внимавай дали той не е актьор на абсурда и злото, жалко Парвеню****, вечният Герой на своето време. Преди години пак по същия начин назидавал, докато си клател показалеца над множеството безпартийни простосмъртни, че властта тогава била антидемократична. Ами да, днес вече сме демокрация... може би, но утре нещата завъртят ли се на сто и осемдесет градуса, господинът като тенекиено петле-ветропоказател пак ще назидава нацията от висока трибуна. Че винаги е бил специален, защото няма нищо общо с нас.
Странно ми е как простодушното множество в унижението си е склонно да вярва и да обожествява тези самоуверени "гласове на възмутената съвест, на уж-истината от последна инстанция". Големите злодеи са от този род манипулатори, възползващи се умело от първичното у човеците, от грубото отрицание и фанатичната злост и ярост. Великите умове говорят уравновесено, изтеглени са навътре в себе си. Стилът им на изразяване в публичното пространство внушава: Ако ти решиш, вярвай; не е страшно да не си съгласен с мен".
Културата е човеколюбива материя. Забелязах, че световните величия обикновено са твърде умни, твърде енергични, но са и дълбоко некултурни и ненавиждат човека.
Какво да очаквам от божества и личности, които ме настройват да деля човечеството на "свои" и "чужди", на "правоверни" и "робска рая"! Извадили са те от равновесие? Сега вече си страшно уязвим; гневиш се, но именно това е твоята слабост: станал си опасен първо за себе си, на вродената си човечност си станал най-върлия свой враг. А нали това е целта на Злото – да те озлоби, да станеш зависим от бесовете си, не от духа си!?
Защо ти е да доказваш превъзходство, ако наистина си по-добър от тях? Иска ти се да ги дразниш, или – спорейки с тях, си търсиш белята! Отмини Злото, и то ще гледа след теб безпомощно. Препречва ли ти пътя, обаче, трябва да си готов и да убиваш. Страхливи и подли са лицемерите от всички епохи, това е толкоз просто и логично!
* Съществен детайл относно стила е обстоятелството защо "не с мъдри думи", какво "мъдрите думи", т.е. изречените с претенция слова, променят в смисъла на Божиите послания.
.jpg)
.jpg)
