Неосъществената до логичния си завършек мимолетна тръпка понякога те следва като неспокоен верен пес докато си жив, докато се надяваш на чудо. – Аноним (1947)
7 uli 2012
В ОЧАКВАНЕ НА ЧУДО
душата ти, внезапно снежно-бяла,
от любовта е разпната на кръст.
Познавам тази женска съпротива
(страничен тук едва ли ще съзре),
но мен флиртуване не ми отива,
пък може би така е най-добре.