ДЖЕНИ
Тича през полето
Джени, цяла вир-вода,
и ръжта е до колени, и вали дъждът.
и ръжта е до колени, и вали дъждът.
Но дали ще я
дочака онзи мъж любим,
над полето пада мракът, над селцето дим
над полето пада мракът, над селцето дим
и премръзналата
врана, кацнала на храст,
насред пътя й застана и с човешки глас
насред пътя й застана и с човешки глас
дрезгаво изграчи,
значи, стресна я дори:
– Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри.
– Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри.
Твоят мил целува
друга. В тази киша с дъжд
трябва да си много луда, да търчиш по мъж –
трябва да си много луда, да търчиш по мъж –
мъж, за чийто
ласки нежни сума ти жени
падат в тънките си мрежи влюбени, сами".
падат в тънките си мрежи влюбени, сами".
Чу я Джени; запъхтяна,
даже и не спря
и онази черна врана се стопи в дъжда,
и онази черна врана се стопи в дъжда,
а селцето, към
което Джени продължи,
я очаква там проклето и с торба лъжи.
я очаква там проклето и с торба лъжи.
Истината се узнава
в някой кишав ден –
че е Любовта такава, ако питат мен.
че е Любовта такава, ако питат мен.
Пловдив, 9 avg. 2008 – edited by 14 noe. 2019
Plovdiv, edited by 14 noe. 2019
___
* Реплика към стихотворението на Робърт Бърнс (1759-1796) "Ако
някой срещне някого в цъфналата ръж..." Бел.м., tisss.