Журналистика е да съобщаваш на
света нещата, които другите не желаят да бъдат огласявани. Всичко останало е
PR. – Джордж Оруел (1903-1950)
Всеки, чийто баща или близък се е
сражавал срещу нацистката чума, би трябвало да разбира наглостта на днешния световен Изнудвач и защо трябва да е привързан към България, за разлика от
продажния политически лъже-елит. – Аноним (1947)
19 uli 2006
Като четиримоторен американски бомбардировач
бръмбарът рогач
със своята дързост и хулиганство
наруши Българското въздушно пространство
на една черквица саката,
килнала се в селце насред планината***.
И богомолци разни, и разни баби,
така притеснени с техните слаби
познания върху бръмбарите въобще
и върху бойната авиация в частност,
се юрнаха презглава да бягат
и се скупчиха на вратата,
където един си изкълчи ръката,
друг си изгуби в навалицата ума и главата,
на трети и четвърти им се подкосиха краката
и от цялата дандания не стана ясно,
че това летящо е съвсем безопасно.
Обаче бръмбарът-рогач пикира,
блесна с острие като ислямска секира
в полумрака на християнския храм
и се заби точно там,
сред венците изсъхнали, изветрели,
в избелелите прашни черни дантели,
без някой да го гони
над изгърбените от старост черковни икони,
и с ръмжене диво и бясно
право в корема на Спасителя се хряссссна.
Объркан, учуден се отдръпна, подхвръкна
и се пльосна насред свещите запалени
в чест на Незнамкой си светия –
един от ония,
които вършат чудеса
и за тази работа са силно похвалени
в дебелите книги свещени
от отчета и мъдреци вдъхновени.
И му припари от живия огън тогава,
от тази под задника му жива жарава
и подобно Божия стрела
бръмбарът-рогач полетя
над площадчето, над селцето, където
два автобуса с подпийнали екскурзианти
не успяваха да се разминат и тъкмо
шофьорите им учтиво се псуваха,
без някак все пак да се разбере
какво са им майките виновни
за тези техни клетви световни.
Бръмбарът, както си летеше – уморен,
а и понеже бе вече в черквата веднъж,
блъсна се в мустаците на онзи дебел мъж,
който – свалил шапка,
се бе покатерил върху капака
на бъчвата с дъждовна светена вода
и зовеше през електрическа фуния:
Тази вечер за ветераните от войната
ще са ни мезетата и вината.
Разполагаме с танцьорки харни,
Насааааам, народе! Насам!
Тук е гювечът голям".
еуфоричният мъж дръпна патетична реч
и тъй дълго говореше и говореше, и говореше,
че бръмбарът отлетя надалеч.
И понеже слънцето юлско бавничко вече
зад планинския хребет залязваше
в сгъстяващия се невежествен мрак –
докато тълпата шумеше и се прозяваше,
озадачена, от крак на крак,
високо зад облака там, в Небесата,
като кървава яростна капка в тревата
над цялата суета и над всички
заблестя бръмбарът подобно звездичка.
И тогава настана онзи върховен миг,
когато над смълчаните човешки редици
вместо "урра" се понесе протяжният вик
на умиращите от раните си войници…
Илюстрации:
- Бомбардирането на Дрезден – културната столица на Германия.
- Баща ми Кирил (1922-1983) картечар от Втората световна война.