ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (686.)
Да не са илюзиите и любовта, животът е суета и печал, много печал. – Аноним (1947)
31 dec. 1967/1968
ПЛЕТИВОТО
Дебелата жена плете чорапи
под цъфнало дърво.
От синьото небе спокойно капят
лъчи – като жито.
От ведрината с вик се втурват
безброй деца по птичи път.
По възвишенията пъплят
годините, потънали във пот.
Дебелата жена плете чорапи.
Чорапи... цял живот!
И все около нея скачат
неражданите й деца.
А радостно и неусетно,
накуцвайки, дотичва Старостта.
Мъжът оставя стария велосипед
върху дървата, в двора наредени,
и казва:
– По дяволите твоите чорапи!
По дяволите твоите чорапи!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 8 avg. 2021
–––
* От сб. "Сутрин рано" (1983). Текстът е от зимата на 1967-1968 г., когато живеех като студент, тъкмо излязъл от казармата, в сутерена на едноетажна къща у гласовити хазяи, едни шопи в кв. Герена, на ул."Георги Гачев" № 20. У съседите цял ден по двора шеташе със запретнати ръкави и една дебеланка. Тема са безплодните усилия да сътвориш нещо, с такава идея го писах в една от трите читални на Университета или на масата в мазето на шопите. Бел.м.,tisss.