Край ручея пенлив от жажда ще загина,
разпален като жар, по-леден съм от мраз,
отечеството свидно за мен е зла чужбина,
последен сиромах съм, а богаташ по нрав.
Превод на известната първа строфа от баладата на Вийон:
Пловдив, 6 май 2013 година, Гергьовден
КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ...
Край ручея пенлив от засуха
умирам,
отвътре ме гори, но външно
зъзна в мраз,
орел държа в ръка –
врабец в небето диря,
ценя това, което не
струва грош за вас.
На глупав най-държа,
когато ловко лъже,
на хитрия обаче
присмивам се в очи,
когато съм призван, отзад
седя си тъжен,
когато не обичам, мен
триж по ме боли.
Задавя ли ме плач,
шегувам се тогава,
с която се заяждам,
любима ми е тя,
прославата за мен е наръч суха плява,
а всъщност всичко мое е плод
на суета.
Изгубя ли покой, оправям
се щастливо,
подгони ли ме Злото, се
чувствам възроден,
минавам като пътник, не
знам къде отивам,
капризен съм, а няма по-примирен
от мен.
Комуто се надсмивам, владее
ми сърцето,
разочарован само узнава любовта,
щом хвалят – е, тогава не
струват стиховете,
че най-добре се люби невярната
жена.
Не искам да съм прав,
щастлив по изкушава,
каръкът ме преследва,
дори и да съм прав,
че мила ми е мен най-гадната
държава,
в която сиромах съм, но богаташ по нрав.
Превод: Jores
Plovdiv, 3 uli 2015 – edited 3 uli 2016