ОПТИМИСТИЧНАТА МИ ТЕОРИЯ ЗА
БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
На две крачки от панелката, където живея, простак патриотин
си кръстил незле подреденото заведение "Бългериън ъмбрела", изписано на кирилица, и диктисал националния ни байряк да се ветрей най-горе. Какъв е този нашенски тертип да се гордеем с онова, с което светът ни бъзика под
опашката? "Българският чадър" е алегория от страна на цивилизования
свят за насилие над личността. Напомня ми този глупак онова ахмашко
"Булгар! Булга-а-р!" – което долита из виенска баня от края на ХІХ
век и се носи през десетилетията, та чак до наши дни, придружено от разкрачена
стойка, високомерно изражение и удари по влакнеста мъжка гръд. За такива случаи е старата ни поговорка "Те го плюят, то се радва: роса ме
роси".
Лесно е отстрани да съдиш когото и да било; трудно е да разбереш другия, да му вникнеш в логиката, в богатствата на личния му опит. И понеже съдбата – убеден съм, до голяма степен е последица от характера, да разбереш някого, ще
рече, да му простиш за сторената гадост. От личен опит стигнах до извода, че малцина са злостните, непоправимите, идиоти по рождение; повечето ни грехове са резултат било от стеснен кръгозор,
криворазбран интерес, стремеж за бърз успех, било от зле стекли се
обстоятелства и основно – от малодушие.
Давани са и ни се дават разни рецепти за успех, за лично щастие. Дип не вярвам обаче в
стандартни препоръки; то е въпрос на личен избор. Ама богатство, власт,
слава, успехи често не се покриват с щастливия личен живот. Тогава какво
остава! Остава да приемем, че нищо в живота даром се не дава, за всичко се плаща – и
ако не веднага, то след време, според максима, която тези дни чух: И
колкото по-късно, толкова по-мръсно! Отнася се до изплащането на лихви
заради натворени гадости.
Спечеля ли нещо, следва тозчас да се запитам: От какво в резултат на печалбата
съм се лишил, какво оттук-насетне безвъзвратно съм изгубил?
Хубаво е да си победител. Хубаво и
славно! Хубаво е чувството, че си ти правият. За разлика от мнозина праведни, смятам, че едно от най-чудесните ни качества е да
попадаме в плен на малки смешни илюзии, направо казано – лекичко да се мамим. Само си представете каква световна скука би настанала, ако до един всички бяхме имунизирани срещу предателството, измамата, кражбите. Щяхме да си живеем като ангели
небесни в духовна леност и ахмашко безхаберие.
Моята оптимистична теория за Българския народ е твърде оспорима, ала гласи:
Злото, предизвиквайки съпротивителни сили, е повод нацията ни да се придвижва
напред, да излезе от летаргия, да се отърси от духовната леност и поквара. Тъй че не отписвай нашенеца, имаме си занапред доста работа за вършене!
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 6-8 jan. 2000 – edited by 31 oct. 2019
Давани са и ни се дават разни рецепти за успех, за лично щастие. Дип не вярвам обаче в стандартни препоръки; то е въпрос на личен избор. Ама богатство, власт, слава, успехи често не се покриват с щастливия личен живот. Тогава какво остава! Остава да приемем, че нищо в живота даром се не дава, за всичко се плаща – и ако не веднага, то след време, според максима, която тези дни чух: И колкото по-късно, толкова по-мръсно! Отнася се до изплащането на лихви заради натворени гадости.
Спечеля ли нещо, следва тозчас да се запитам: От какво в резултат на печалбата съм се лишил, какво оттук-насетне безвъзвратно съм изгубил?
Хубаво е да си победител. Хубаво и
славно! Хубаво е чувството, че си ти правият. За разлика от мнозина праведни, смятам, че едно от най-чудесните ни качества е да
попадаме в плен на малки смешни илюзии, направо казано – лекичко да се мамим. Само си представете каква световна скука би настанала, ако до един всички бяхме имунизирани срещу предателството, измамата, кражбите. Щяхме да си живеем като ангели
небесни в духовна леност и ахмашко безхаберие.
Моята оптимистична теория за Българския народ е твърде оспорима, ала гласи: Злото, предизвиквайки съпротивителни сили, е повод нацията ни да се придвижва напред, да излезе от летаргия, да се отърси от духовната леност и поквара. Тъй че не отписвай нашенеца, имаме си занапред доста работа за вършене!
Моята оптимистична теория за Българския народ е твърде оспорима, ала гласи: Злото, предизвиквайки съпротивителни сили, е повод нацията ни да се придвижва напред, да излезе от летаргия, да се отърси от духовната леност и поквара. Тъй че не отписвай нашенеца, имаме си занапред доста работа за вършене!
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 6-8 jan. 2000 – edited by 31 oct. 2019