10.08.2011.
ИЗБАТА
НА УЛИЦА "НИШ"
Живеехме в единствената изба
на улица "Ниш" в моя роден град Пловдив,
в квартала на бежанците и бедняците,
на вдовиците и сираците от войните,
Два метра под земята мина ранното ми детство,
когато милите ми мама и тате ме заключваха,
за да отидат да спечелят пари за ядене,
и аз по цял ден си играех с мишленцата
и мечтаех да си имам брат,
който, обаче, така и не се роди
и хазаите ме измъчваха, като блъскаха
с точилка
с часове по пода, т.е. по тавана над мен,
над главата ми и аз крещях от обида,
и нямаше как да избягам от избата.
Ала приятелите все пак
държаха на мен.
Да те измъчват две млади жени в разцвета си
и майка им Цвета, която те кълне, щом те види,
дъртата Цвета Дърварова хазяйката,
както и да го погледнеш, е кофти, разбира се,
особено когато си нямаш брат,
на когото да се облегнеш,
и няма как да избягаш, защото си заключен.
Ала приятелите все пак
държаха на мен.
Светът е прекрасен, когато се измъкваш от избата,
два метра изпод земята когато най-сетне излизаш –
това знаете ли, или не знаете!
Слънце, не бъркай в очите ми, не ме насълзявай,
защото два метра са си два метра все пак –
нали мъртвите ги заравят два метра в
земята,
а аз бях само едно самотно хлапе на пет.
Тъй че много добре знам какво говоря,
и въпреки това, приятелите ми държаха на мен.
Да имаш верни приятели е много хубаво,
когато си заключен в избата на улица "Ниш" № 4 –
и момчетата идват на две педи от прозореца ти
да въртят пумпал и да играят на стъклени топчета,
за да не полудееш самичък в тъмната изба
с онези три жени, които здраво блъскат с точилка,
коленичили върху пода на горния етаж –
три весталки, три вещици над главата ти.
понякога е неуютно, студено, влажно, самотно
и мимоходом научаваш важни неща за живота,
когато въпреки всичко, приятелите държат на теб
и няма как да забравиш избата на улица "Ниш",