Ars Poetica – ЛАРЖ

 ЛАРЖ

Той беше поет, неизвестен поет;
нощем чувах го – кашляше лошо,
зад панела май не беше наред,
но и не пишеше стихове пошли.

С мижава пенсийка, чакаше ред
като мен за кисело мляко
и случайно в нашия супермаркет
видях го веднъж закъсал яко.

Парите не стигаха, и тогава, нали,
услужих му с жълти стотинки
да купи тарелка с две баклави
и за внучето вафла с картинки.

Изниза се лятото... и есента,
че и зимата зла се задава;
днес огънче паля от сухи дръвца,
че ларж се показах тогава.

Къде ли зъзне, не ми е проблем –
всеки си има нейде роднини,
което зависело точно от мен,
оставих го в супера пред мен да мине.

Всички сме братя и чакаме ред
на опашка за нещо бедняшко,
а внезапно усещам крилца на поет,
обхванат от гордост хлапашка.

В утрото буди се дързък, проклет
моят Пловдив с познатата врява,
и което тук виждам, не е наред,
но беднякът любов заслужава.

Поети известни дал Господ Бог,
окъпани в почести, слава;
и което тук виждам, не е добро,
но беднякът любов заслужава.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 okt. 2012 – edited 23 avg. 2018

Ars Poetica – ХАМЛЕТ

ХАМЛЕТ*

В ръката си тъй както шпага
държиш чадър срещу дъжда
и есента над теб протяга
коси, червени от ръжда.

И улиците с таен трепет
са сякаш паднали жени,
а ти си Хамлет, т.е. грешен –
съперниците погледни!

Ще можеш ли да се пребориш?
Те – сенки, ти – опасно жив...
И е нищожна твойта гордост,
съблечена в порой лъжи.

Мой Хамлет, ний сме обкръжени
от духове на мъртъвци.
Витаят техните съмнения
в апартаменти и дворци.

Нима ще молим за пощада?
Напред, приятелю. Напред!
Земята е безумно млада,
но Дания не е във ред.

Да бъдем или не? Чуй, охкат
превитите ни рамена –
тежат им кръстове страхотни
от героични времена.

Ала очите ти стаени
блестят в прииждащия дъжд
и виждам как стоиш през мен ти –
един провинциален мъж.

Назрява полунощ. Дванайсет
предутринно ще отзвучи.
Последният тролей отнася
мъже с угаснали очи.

Зад ъгъла пулсира още
повреденият светофар.
Край стълбището живи мощи
напомнят детрониран цар.

И ти си тук със свойта шпага.
Но тя е всъщност жалък щит,
към който най-добре приляга
подлец със преуспяващ вид.

...Мой Хамлет, истината туй е –
живееш твърде кратко в нас.
Шуми с безброй студени струи
Голямата вода. И аз

в ръката си, тъй както шпага,
държа чадър срещу дъжда.
Над Пловдив, над Европа ляга
кафява есенна ръжда.

А утре кой ли ще те среща!
По кръстопътищата, знам –
горят момчета с кръв гореща.
И шпагите им светят там.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, sep. 1972 – edited 22 avg. 2018

–––

* Текстът е от ранната есен на 1972 г., когато бях напуснал учителстването в Добруджа и сътрудничех за мижави хонарари на три от редакциите на Радио Пловдив ("ЛИК" с водещ Киркор Папазян, "Младежка" с водеща Пенка Калинкова и "Икономика и време" с водеща Елена Чакалова), пишех есета и репортажи за областния партиен всекидневник "Отечествен глас" и за младежкия седмичен вестник "Комсомолска искра". Печатан е в сборника "Сутрин рано", изд. от 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.