Нека се развие булото като цвят бадемов!/ И ложето да блесне сякаш е от мрамор/ в тоя миг на момичето в душата./ О, хладна тъкан на чаршафи/! О, сняг през Април!*
30 apr. 2007
Тъй много е което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,
с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с длани зле прикрива гърдите си от мене.
Едва я разсъблякох, и тя не ми помогна,
и после се разплака, и дожаля ми много,
и казах й ядосан да си върви самичка:
любов нима ще прося, когато ме обичаш!
И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих, и беше тя такава
податлива и мека, и странно мълчалива,
като една пътека в дълбока орна нива,
и не един и двама след скритата й драма
___