Като гадаете съдбата си над чашката кафе, за мене помислете - къде съм тая вечер, добре ли съм, момчета, във тоя стар кафез, където мойта дарба да пея ме довлече.
Като се виждате прекрасни, пияни от възторг, за мене помислете - не ми ли е студено; и аз съм любил някога и плакал за любов, а всичко си отиде и пусто е край мене.
Като мечтаете за къща, препълнена с лъчи, за мене помислете - дали от радост пея; зората пръв посрещам и пълня вашите дни със весел шум, но вижте, за другите живея.
Като обричате на нещо сърцето си без страх, за мене помислете - дали не се страхувам, че времето безгрижно ще хвърли шепа прах и бръчки ще поникнат от клетви и целувки.
Като се радвате наивно на тоя шарен свят, за мене помислете - тъй стар и тъй проскубан; и аз за много нещо се мислех като млад, а вече пукнат грош не вярвам и да струвам.
Като си лягате в завивки, напълнени със пух, за мене помислете - защо все пак живея; признавам, като всички предал бих Богу дух, но лесно не умира тоз, дето знай да пее.