...Аз я мислех за девойка, ала тя имала си мъж... – Федерико Гарсиа Лорка*
10. maj 2011.
ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЕДНА ЖЕНА
Стоеше сам-сама на бара,
аз влязох, казах: Добър ден! –
изсвирих нещо на китара
и тя реши да дойде с мен.
Отведох я покрай реката
като един достоен мъж,
целунах я и тъй нататък
се гмурнахме в море от ръж.
По рокля с тънички презрамки, такава – пъстра, от басма,
изу сандали, доядя ме,
избяга ми и се присмя.
Дори не съм я уговарял,
когато я настигнах аз:
като жребче, хем без самара,
тя гола тръпнеше от страст.
Езиче пъхна ми в ухото,
закле ме и какво ли не,
излегната по гръб, защото
пред нея бях на колене.
Да я пожаля, да премисля...
Ужасно! – казвате сега. – Съпруга чужда да притискаш
и да я любиш на брега...
Да я зарежа там на плажа,
честта й сам да я защитя...?
Но кой на знойна ще откаже,
особено щом страда тя!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 9 maj 2021
–––
* Федерико Гарсия Лорка (1898-1936), музикант, поет,
драматург, художник, разстрелян в утрото на 18 август 1936 г., след като заедно
с друг задържан бил отведен от франкистката полиция с кола в покрайнините на
Фуенте Гранде в Гренада. Екзекуцията била изпълнена незабавно след
"самопризнания". Тялото е заровено в плитко изкопана яма. Откритият
документ от разпита не дава подробности за съдържанието на т.нар.
самопризнания.