Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене; Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване; Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането; Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне; Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене; Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир. – Библията, Еклесиаст 3:1-8
12.02.2012.
ФЕВРУАРИ
Нямаме вече какво да си кажем
и защо ли пък с тебе да пия кафе!
Вън е поледица, хлъзгав паважът,
и колата ми може да поднесе.
лека маневра и... хлъз, блъс и тряс!
Синоптиците казват: времето лошо;
вирусът дебне – казвам пък аз.
свинско със зеле, пръжките с лук
туряй на огъня, стъпвай напето,
ала не внасяй в сърцето ми смут.
и понякога нощем си мисля за те;
ала вече онази любов я отнесе
след толкоз проблеми безличната дреб.
пак бавят аванса и я карам без лев;
ще взема да ида у съседа на гости
да му пуша на муфта цигарите с кеф.
и аз ще се правя на лют, ядовит;
щастлив, ще налее вино да пием
и аз ще го гледам, доволен и сит.
ой, как не искам да ме виждаш злочест!
Ти ще черпиш, пък аз ще се правя на важен,
но хай да отложим за друг път, не днес.