ПРЕГАРЯ ПШЕНИЦАТА
Прегаря пшеницата, съхне тревата.
Къде ли остана оня пламък зелен!
В полята спокойни няма го вятъра,
дано ти остане поне спомен за мен.
Пак съм си същия, няма промени,
огледалото може би нещо греши,
като ме гледа с ей такива големи
очи, състарени от мъртви души.
Тича в тревата зелена момиче,
някой го чака там нейде смутен;
тоз някой на мен вероятно прилича,
но аз съм отминал в жежкия ден.
И какво от това, и защо са тук драми!
Мен ми е хубаво да си мисля за теб -
нищо, че мене отдавна ме няма,
дъжд пак ще вали и трева ще расте.
Plovdiv, 16 uni 2015