ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1299.)
5 mar. 1992
В полицейското управление със сигурност отлично знаят къде отмарят и как гуляят нахаканите родни престъпници. Сбират се в битово кръчме накрай Кичук-париж "При кривия чвор" – луксозна битова механа със закрит паркинг зад висока като Великата китайска стена бетонна ограда с монтирани по ъглите й видеокамери. Там няма как да съм бил, но чух да говорят, че имало подземен бар с нощна програма, басейн, където момичетата от шоуто се къпят дибидюс голи, а насред басейна – подиум за оркестъра на изкусния майстор на родната чалга Мано Карамболата. В стаята си леля ми Гица е залепила срещу леглото си гланциран цветен плакат на състав "Катилите". И щом чуе тяхно парче, сестрата на баща ми Тотю притваря клепки в екстаз, върти задник и точи дълги кървави нокти с котешки плавни движения, като щрака с пръсти и се любува на образа си в огледалото. Посегна ли в такъв миг към кутията с шоколадовите бонбони, не се сърди, така че Мано с неговите идиоти... Бе, да пеят... Щом народът им се кефи!
Сред тайфата от изверги Лилко Гущера се отличава като елитен пес сред помияри. Трътляв, мазен в приказките като депутатин, що прави Лилко - що струва, тарикатите в огъня влизат за него. Този разбойник заряза България; ето какво бъбрят вкъщи две вечери след посещението на тате в Четвърто районно МеВеРе на полицията.
– Вече си на четирийспет, и кво дотук си постигнал?! Една зазка, и тя открадната. – Намила леля ми. Лежа на дивана, правя се на заспал, иначе ще ме изгонят от стаята.
– Я, гледай Лилко! – рече мама. – Какъв палат вдигна Илко, дето десет години от теб е по-млад. Не палат, ами прогимназия. И на малкия му пръст не можеш да се мериш.
– Краде, ма! – отбранява се тате. – При соца беше сервитьорче в битовото кръчме "Веселото село" зад второто кръгово след Панаирното градче. Научил си папагала да кряка: Копеле, дай левче! Кво ще кажеш за такъв?
– Вярно, че краде – не отстъпва леля, – но дълбоко в душата си мре за българското. И е честен, изключително честен. В черквата на Ванга е вложил поне четвърт милион! На свои разноски бедни самотни старчета прати със самолет до Рим да видят папата, с негово светейшество папата да си кажат здрасти. Вложи капитал за трупа одъртели актьори, да шетат по села и паланки. Литературна награда "Горда майка България" от двайс хиляди щеше да...
Но леля ми продължи да намила като кога поп чете молитва:
– Видях как си даде ключовете на едно момче да му донесе портфейла от онази там неговата луксозна прогимназия. Беше седнал в кафенето при тенис-корта зад стадион "Ботев" и момчето му донесе каквото му донесе, обаче му отнесло касетофона. Лилко зъб не обели, не ходеше като сополива бабичка да се вайка, както ти сега направи.
Той изпухтя като локомотив. Чувам го, иде към диванчето, и се престорих на умрял, направо спрях да дишам.
– Вярваш ли? – Зашепнаха: – Днешните деца са пълни с номерца, не са наивни като нас едно време.
Тотю ме зашлеви през устата и с тих, печален глас каза на цялата компания, че това наистина са гадни приказки и възпитаното дете не употребява такава помия. Гица ми отчупи половин шоколад и се сврях в тоалетната да си го ям на спокойствие. Дето се вика, що да й се сърдя на съдбата – получих от всичко по малко, и най-готиното е, че усещам: животът ме иска, животът пулсира, изкушава ме. Много важно, два шамара!Защо Лилко възирал от България, виж, това не знам. Сигур нямало кой да му каже, че много хубаво - много хубаво, не е на хубаво. Бъбрил преди да духне, че си бил турил главата в торбата. В оназ торба ще да е имало доста благинки, щом след зачезването му смениха шефа на общинската ни полиция, разследваха втория му заместник шеф, съдиха третия, та едва четвъртият се закотви на шефското място, без конкуренцията да надуши, че и той е човек на Гущера. Достоен мъж се оказа Симеон Добрев. Така и на нашата улица изгря слънце.
Късно вечерта на лунна светлина край блока ни се появи ламборджинито на Лилко. Караше го капитан Добрев. Нали! Полицията изкъсо трябва да следи престъпността. Следователно, какво чудно може да има Министърът на вътрешните работи Любомир Начев да се любува на Лепа Брена в компанията на топ-мафиота г-н Иво Карамански. Важните шефове и големите бандити спяли, шушукат си по-отраканите, с едни и същи курви плеймейтки, за обща радост и разтуха от трудностите в бизнеса и от ревнивите си досадни съпруги. И няма тайни между двете дружинки отсам и оттам барикадата, демек, от двете страни на Закона, понеже мацките пренасят оперативни сведения в двете посоки. Душманите научават за предстоящите, готвени уж в пълна секретност полицейски акции, а полицията от самия кайнак научава подробностите за поредния екшън на мутрите. Как иначе и ние щяхме да чуем истината!... Тъй бъбрят батковците и татковците от нашия блок. Само едно не ми е ясно... Казват "спели с мацките". Като спят, как научават? Нали за да научиш, трябва да си буден? Много сложен е светът на възрастните, мамка му!
– Полицията вдигната на крак – докладвал Монката. – Сигурно ще да ви е направило впечатление – продължил, – че по входно-изходните магистрали на хилядолетния ни древен град съм изпратил тежковъоръжени патрули от частите за борба с тероризма. Дал съм указания да проследяват движението на всяка мизерна зазка, та фактически наблюдения се водят по течението на Марица, от храстите край магистралата София-Капитан-Андреево и от въздуха. Включил съм в тази наша акция не само пилотите от изтребителната ескадрила в Граф-Игнатиево, местния ни десантен батальон от Втора българска армия, но и космонавт таджикистанец, който кръжи в геоцентрична орбита, увиснал де факто неподвижно на трийс километра над Горно-Тракийската низина. На летците и стюардесите от гражданския й флот на фалиралата от Иван Костов бивша БГА "Балкан" разпоредих: прелитайки над града и околностите му, с орлов поглед да фиксират с фотокамерите си всяка пъплеща синя тенекиена твар; забележат ли нещо подозрително, тутакси да докладват лично на дежурния от летището ни в Крумово и на бойните сухопътни части към Щаба на Втора българска армия. И сетне – изпъчил се Монката, – следват рутинни действия на спец-частите. Пипнем ли крадеца, всичко ще си каже! Действаме здраво, При нас няма лабаво!
– Баклавата и кадаифът не спадат към баниците – поправил го тате, – но както и да е, ще пробвам да ти намеря торба захар, пък ти ще ми докараш запорожеца.
– Торба ли рекох! – изненадал се капитанът. – Не рекох ли случайно думата "чувал"!
– Туй да не ти е танк! – възмутил се Тотю. – И три кила торбе нерафинирана ти стига за трийс литра джибровица от крайпътни джанки-капушки. Днес ти си шеф, утре Божа работа, може пък аз да ти дотрябвам.
– Престрелка ли! Че твойта полиция има ли право да стреля? Кой знае що си мисля, че с оружие твоите апапи се кичат само за дързост и красота, като статисти в театъра. Плашите гаргите, нали! – обърнал опакото на дланта моят хлебар Тотю, с онзи жест а la Hristo Stoitchkoff. Но като видял помръкналата физиономия на капитана, кандисал: – Харно де, не се кахъри! Петнайс кила торба захар и... точка. И само глей да не са ми източили бензиня, че имах вътре минимум трийспет кила чист авиационен бензин, ей!
– Трийс пет? – изненадал се пресният началник на областната полиция. – Нашибал си го до гърловината, значи!
– Е, па до гърловината, я! Аз винаги така шибам! До гърловината – кимнал тате, па се изпъчил като маршал Жуков на парад.
Стиснали си ръце, прегърнали се крепко по мъжки и си обещали в най-скоро време пак да се срещнат, и не с празни шепи, а както гласи любимият лаф на всеки началник у нас: "Като ми улазяш у кабинетя, портата с крак да затваряш. Що с крак ли? Че са ти заети кунките (ръчичките). С какво ли?!... С армаганец бе, гяволе".
– Рекох на тоя педераст, че са трийспет кила бензин в ризюрваря на зазката, а няма и три! Трийс кила бензин, Ленче, дали са колкото петнайс кила захар? А! Как мислиш?
Стана. Зашляпа бос да търси лист да пресметне има ли кяр от капитана или напусто се е радвал. Чувам, сумти, чеше се, на глас смята, на пръсти брои, обаче не му спори, та запокити смачканата хартия и пак се мушна под юргана при мама.
– Стой кротък! – кой знае защо изсъска му тя.Сбориха се и след малко, като протестираше бурно, той си грабна възглавницата и отиде да спи на коравото канапенце в кухничката.