ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (011.)
Истината е грапава, тя боде и пари, пърха като ранено птиче във високата трева, за разлика от Лъжата, която приспива съвестта ни с лъстивите извивки на показното и самодоволното. – Аноним (1947)
15 apr. 1996
МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО
Над нотната тетрадка се поти и срича
двойкаджийката на този клас.
Не е красавица, но е момиче,
с фалшив ужасен глас.
Не разбира нищичко от ноти.
Кой Моцарт е и кой Шопен не знае тя.
За Бах не подозира, но в живота й
като симфония
нахълта Любовта.
По улицата под разцъфнали дървета
тя се усеща сто пъти проклета,
реве безпомощна, сълзите й се стичат –
как жалко е да любиш, а теб да не обичат.
Какво значение за бедната девойка
играе някаква си "музикална" двойка!
За друга двойка в нейната душица тиха
два облака от Свян и Страст се сбиха.
Затрепка плахото сърце като ранено птиче,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.
И плисна дъжд.
И в уличната локва
отчаяна от таз неправда цопва...
Тъй странна е човешката природа!
Запя грозничето от болка и тревога.
И може би понеже беше кално,
и времето ни антимузикално,
във пеещата му от скръб душица
откривам наранена птица
и питам: всъщност, кой е Моцарт,
Шопен и Бах – и те! – какво са
пред туй сърце отчаяно, кървящо,
което песничката си ни праща
за плахото сърце като ранено птиче,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.
двойкаджийката на този клас.
Не е красавица, но е момиче,
с фалшив ужасен глас.
Не разбира нищичко от ноти.
Кой Моцарт е и кой Шопен не знае тя.
За Бах не подозира, но в живота й
като симфония
нахълта Любовта.
По улицата под разцъфнали дървета
тя се усеща сто пъти проклета,
реве безпомощна, сълзите й се стичат –
как жалко е да любиш, а теб да не обичат.
Какво значение за бедната девойка
играе някаква си "музикална" двойка!
За друга двойка в нейната душица тиха
два облака от Свян и Страст се сбиха.
Затрепка плахото сърце като ранено птиче,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.
И плисна дъжд.
И в уличната локва
отчаяна от таз неправда цопва...
Тъй странна е човешката природа!
Запя грозничето от болка и тревога.
И може би понеже беше кално,
и времето ни антимузикално,
във пеещата му от скръб душица
откривам наранена птица
и питам: всъщност, кой е Моцарт,
Шопен и Бах – и те! – какво са
пред туй сърце отчаяно, кървящо,
което песничката си ни праща
за плахото сърце като ранено птиче,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.
Plovdiv, edited on 04 uli 2022