И свършва някой ден Доброто царство
на най-красивите илюзии –
реките спират да текат, застиват,
прохладният ветрец е като камък,
нощта се сгромолясва върху теб.
Какво ще правиш тук с това сърце –
до снощи беше риба, цвете, птица,
днес стаята ти е каюта
в бездната на космоса от самота.
Дочуваш през втвърденото пространство
сигналите на няколко приятелски сърца
как лекичко подраскват по скафандъра
и странно – със какво ги изкушаваш,
дали с това, че си материя оголена, една кървяща и нарастваща любов?
Сънувах сексуална
история с момиче и тъкмо посягам да си я запиша заради лепнещата печал, която ми напомня
в каква зависимост бях изпаднал преди години от някогашната ми съпруга. Същото същество,
обслужващо се с мъжете, и заради това изкушаващо ме да го покоря духом. В
съня си преследван от амбиции, се превърнах в жертва на хитрата ловджийка. Тези
ловуващи хищници сред жените ни привличат с чара на
сексуалното, което за мъжа е предизвикателство. Оплитат го в мрежите си
като насекомо тези симпатични ловки паячета. Любовната страст не е
хармония и смиреност! Бих я оприличил на буйство като след препиване, когато
разумът вече не те възпира, и уравновесеният уж мъж започва да се държи като пале,
лаком, търсещ да сучи. Не бих си позволил да
преследвам момичето-самка.
Преследваш ли я, бяга; не я преследвай ти.
Почакай, не плаши я – сама ще долети
съм писал в текста "Жена" преди доста години.
Сексуалното привличане от не-любовта е сражение между два типа воля – женската
и мъжката. Жената залага капани и препятствия, да се увери, че самецът заслужава
да легне да го допусне до себе си, да го приеме за водач и едва тогава да му се
подчини. Но това подчинение е изискващо; когато мъжът
престане вече да носи ново, да създава онова бурно неспокойствие у нея, което е
именно великата тръпка на любовта, тя го изоставя и обръща очи към някой друг*. Женската
изневяра е наказание за мъжката ни леност, духовна инертност и безкрило еднообразие у партньора-съпруг или любовник.
Та от снощния
сън се измъкнах като беглец от вражески плен; и сега хем ми е тъжно, че потурчих**, че унищожих аромата на
изкушението, хем ми е ведро, че не залитнах – екзотично съчетание от две
оспорващи се настроения! Ето повод да включа и цикъла от дузина газели***
от по шест двустишия всяка, по същата тема за "Порто
Фино". Тъй личният живот насочва и чрез сънища
как да си пишем книгите.
* * *
Вчера по обяд, като тръгвах за училищно дежурство (петчасово
следобедно безделие в очакване някой да подаде някакви документи и да ги
отбележа във входящия дневник), гледам – събрали се съседите от жилищния блок, а под козирката на съседния вход – подпрян капакът на ковчег. На 59
години си отишъл Ванчо Локото, един от компанията картоиграчи,
смукачи на бира и домашна ракия пред тава с нарязана от жениците им салатка в
късните летни вечери. И ме жегва: какво у тези мъже ме дразни. Бях ги
кръстил "Компанията на осъдените на смърт", защото май нямат
повече мечти; отдадени на леност, духом се предали, отпуснали се, та и
жените май вече не ги изкушават освен като обект на циничните вицове и лакърдии за знойни невести.
Покрай тях, въпреки тях, жените им раждали и раждат дечурлига,
отглеждат ги, възпитават ги, облицоват с уют семейното гнездо, а мъжете блъскат ли, блъскат картите белот.
28.07.2005.
Току-що по телефона от готината секретарка на
местния лидер на "Подкрепа" чувам, че някой си Филип – не
запомних фамилията, от управата на синдиката рекъл: "Приятел ми е
Т.Ч., не вярвам да има такова нещо, Т.Ч. е изключително
етичен". Натъртил на "изключително етичен". Ега си! Ако е вярно,
ще да съм в сериозна грешка. Като се погледнах през очите на Филип,
реших: ами че да, за трепане съм, щом съсипвам имиджа на хубавия човек.
– Търся го Т.Ч. непрекъснато тези дни на всички телефони, които си
ми дал (говори ми на "ти"), но не го открих. Сигурен ли
си, че този номер не е фалшив?
– Да.
– Добре де – чувам гласеца на хубавата Вили, – приятелят му
Филип обеща да му предаде да дойде да говорят с шефа. Филип ми даде и още
един телефонен номер да потърся Т.Ч., но и от този номер не успях да се свържа.
Ако успееш да откриеш Т.Ч., обади ми се аз да говоря с него!
Питам защо не са възложили на юристите в синдиката да задвижат
нещата, защо тя трябва да гони по петите вятъра, да гони Михаля, и тя
рече:
– Началникът иска първо да се види с Т.Ч., да разговарят тук и работите с книгата ти ще се оправят.
Филип категорично изключвал вероятността Т.Ч. да е постъпвал
неетично и шефът на областната управа на "Подкрепа" се е вслушал в мнението му; така виждам нещата около отпечатването на ръкописа в този
момент. А юристите на "Подкрепа" са
претрупани с дела и съдебни преписки, но да не се притеснявам – успокоява ме секретарката, отпускарският
период не важи за тях, и завършва приятелски:
– В едно съдебно дело можеш да разчиташ, "Подкрепа" не си оставя хората!
– Да – отвръщам, – в заявлението ми до "Подкрепа" на
половин страничка съм писал какво предлагам. А че никой не отговарял на онзи телефон, едва ли е вярно, понеже печатницата на Т.Ч. е в двора на селската
му къща в Рогош и там винаги има хора, майка му на Т.Ч., двамата му сина, жена му.
Самия Т.Ч. го виждали да се мотае из пловдивските кръчми, по мероприятия на пловдивските писатели: празненства, помени, чествания, нови книги
издадени.
Брей, ами че Т.Ч. – цял Джин гиби, Демонът на
Империята се явява, както писал дядо Вазов: "покаже се, скрий се
без знак и без след"...**** Щом могъщ синдикат в онези години, като "Подкрепа",
не може да се справи с простата задача дори да го открие,
какво да сторя с моите посредствени усилия на простосмъртен българин!
ПОСЛЕСЛОВ:
Така зарязах мечтата да видя издаден в книга ръкописа "Ламски", независимо че предварително платих разходите по издаването, вкл. хонорара на печатаря, около три години оказал се кмет на Стария Пловдив. И не съжалявам, че се отказах. Както казваше по-възрастен с четвърт век някогашен приятел Чичо Кирил – връстник на баща ми: "Всички горе са навързани като свински черва един с друг, бягай от тях и не се обръщай, ако искаш да си запазиш достойнството!"
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 7 maj 2019
___
* Реших да не ползвам граматически правилното, но тромаво
съчетание "към някого другиго".
** Дотам в генетичния код на разговорния български език е любовта към турското, че с "потурчвам" метафорично бележим съсипване. Потурчил ще рече: вече не е мое и вината е у мен, не в турчина.
*** Римувани и ритмувани, музикално звучащи двустишия.
**** Вазов, из "Епопея на забравените. Левски", пасаж като за случая:
"Той беше невидим, фантом или сянка,
озове се в черква, мерне се в седянка,
покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет", тук употребен в ироничен план. Бел.м., tisss.