ДНЕВНИКЪТ НА
ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (526.)
...О хора, що след нас сте се родили,/ не ни нападайте със думи зли/ – ако
към нас добро сте проявили,/ над вас самите Бог ще се смили! – Франсоа Вийон (~1431-1474)
18.10.2001.
МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ
Лежахме в леглото и каза Мария:
Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен!
Заплака Мария, аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно – смутен.
И стана тогава, и тръгна тъй гола,
по-гола не бях я съзирал до днес;
в окото ми сякаш заби се топола
и даже по-лошо – заби се цял лес.
Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как сресва и въси чело;
тя беше все още уж мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло,
такава разкошна, омайна и сладка,
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи накратко,
в кръв удавил бих грешната своя душа.
Когато Мария там другаде нейде
открие достойния верен жених,
назад дяволито към мен щом погледне,
то аз ще съм вече отдавна убит.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
.jpg)
.jpg)
