ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1593.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1593.)

  Решат ли да унищожат човек (или поколение на цяла нация), първом му натрапват модел за дивашко невежество, като му отнемат възможността, умението да мечтае. Гледайте националните телевизии и сами преценете случайни ли са разкривените образи на успеха, нахлули във вашия дом.*

  20 uni 1988

УЧИТЕЛЯТ ПО МЕЧТИ

Ето учителя –
сивият човек влиза...
Той е дребен, припрян
и устата му зее нещастно.
Той е в старо костюмче,
с оплешивяла главица
и големи
удобни
обувки.

Гледат децата.
Гледат децата.
Влиза учителят.
Влиза човечето сиво.
И ето,
изважда той късче от креда,
прави замах
и дъската –
тази черна вселена пред очите искрящи,
изпълва със странни,
неясни,
загадъчни
знаци.
После взема стария училищен глобус
и го изпълва с вода,
с континенти,
със сняг,
планини и долини,
със слънце,
изпълва го с пъстри селца и градчета,
с животни и птици,
мъже и жени,
пътища прашни,
цветя сред поляни,
радост и тъмни легенди.
- - - - -
Когато излиза от класната стая,
искам да кажа: когато си тръгва
от всички,
когато Звънецът последен
цвърчи като мишка
в дъното на коридора излъскан
и отвънка подпрян е капакът,
и венците – готови...
тогава свършва Часът за вълшебства.

Но децата това не разбират.
Но децата вече мечтаят...

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 20 uni 2024

Илюстрации:

- 1976 г., в Добруджа, Тригорци, Вера и Надя.
- 1974 г. Мараша. С баща ми дърводелеца.** 

___

* Вж. https://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/No146.htm

** В памет на баща ми Кирил (1922-1983), пети брат, най-малък от синовете на дядо ми Георги (бирник в Харманли), живял кротко, по съвест, върнал се в Пловдив с Орден за храброст от сраженията с нацистите при реката Драва. Никому не сторил зло, отиде си от нас като герой, обгорен 30% в колата си на паркинга зад "милиционерския" жилищен блок срещу Пощата, извикан, като консултант към мебелен магазин, за рекламация на 31 август 1983 г., издъхнал седмица след това в софийската клиника "Пирогов". Ордена му за храброст на фронта си го нося като талисман, за да ми напомня за скромността и мълчанието му на чист човек сред морето от кресливи самозванци. Из сб. "Кардиф", изд. 1998 г., бел.м., tisss.