На 72 години, дядо ми – Борис Дявола (1900-1972) от Пазарджик, бе с магнетичното излъчване на суров мъж с неукротена жизнена енергия. Врязъл се е в съзнанието ми пронизителният му поглед и не откривам подходящата дума да го определя. Подобен интензивен поглед съм откривал у руския актьор Владислав Дворжецкий (1939-1978) в главната роля на "Бяг", филм за участта на редови офицер от Руската царска армия след болшевишкия метеж от 1917 г. Такова мощно излъчване съм срещал и у избягал от Белене концлагерист, у връстник, който тогава се криеше в избата на братовчедка ми Нина (1942-1980) и мъжа й – известния в Пловдив по онова време Пепо Мошеника. Това става, кажи-речи, под носа на пловдивската милиция – зад хотел "Тримонциум", където по онова време бе бъкано от ченгета. От петнайсетгодишен Пепо бе натрупал опит от сурови срещи с милицията. Такъв поглед имаше и майка ми Надежда: очите й искряха, като съм я изваждал от кожата, ставаше сприхава, груба. – Аноним (1947)
8 apr. 1977
БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН!*
Какво ли в тази изба ме довлече, при тип в зле кърпен агнешки кожух, под него – поразвлечено елече и поглед, Боже мой! – сибирски студ?
Като свредла очите му въртяха, да те пробие сякаш, и без жал, ала усетих как отвътре плахо
човек наплашен тихо се е сврял.
Мълчахме после край голяма маса, отрупана в сумрачен ресторант**, зад пловдивската Главна. Многогласа компания беснееше над нас.
Искреше в чашите им скъпо пиво, пак спореха за футбол и жени. Ечаха гласовете им свадливо и ние се усещахме сами!
От лагера – беглец. И нелегален! На Пепо Йолтов в тъмното мазе наплашен месец поживял. Отчаян дотам, че тръгнал нощем да снове.
Не да краде, свободен да походи. И ето го... Рискуваше напук на всички тук, които нежно, подло го мислеха за глупав и за луд.
Познавам доста разни-безобразни, все Тошковци, отлети по калъп***, а този, вместо да ме дразни, усетих в себе си приятел скъп.
Къде ли е сега? Какво ли прави на днешното сред мътния порой, не знам защо – но ето оттогава с очи, забити в мен, остава той.
Пловдив – гнездо на пошлост и култура
Plovdiv, edited on 12 uni 2024
Илюстрации:
- Актьорът Владислав Дворжецкий (1960-1999)****.
- Кътчето ми в пловдивския вестник "Комс. искра".
___
* Опитал се да избяга от концлагера край Белене, като преплува реката и се укрие в Румъния... Усещат го, охраната ръси автоматични откоси около плуващия и така го принудили да се върне, кажи-речи, от средата на Дунава. Когато доплувал до плитчините, насъскали лагерните немски овчарки, и песовете отпрали цели мръвки от гърба и раменете му. Белезите ни показа в мазето на къщата, където се укриваше през август на 1976 г., та по-този повод бях казал на Пепо (Петър Йолтов, съпруг на братовчедка ми Нина Бояджиева), че Тодор всъщност е истинският Герой на нашето време. Пепо да вземе да спомене това на Катя Паскалева (1945-2002), с която по онова време им се кръстосваха пътечките. Нашумялата покрай филма "Козият рог" актриса, според думите му, рекла: "Който ти го е казал, трябва да е умен човек". Месец по-късно Тодор го арестуваха. Как? Вмъкнал се в магазинчето за венци сред Понеделник-пазара, зад католишката катедрала "Св. Лудвиг". С пари от чекмеджето си купил шише мастика и се нафиркал, седнал по чорапи на тротоара и заспал. На сутринта пловдивските милиционери го събудили, развеселени от факта, че си изул патъците и прилежно ги подредил пред вратата на магазинчето, сякаш се е връщал у дома. Каква е по-нататъшната му участ, ако е оживял, не знам. Пък и не съм питал. Вж. https://www.168chasa.bg/article/1736372
** Закътаният ресторант "Златната круша" на ул. "Отец Паисий", успоредна на пловдивската Главна. Пепо Мошеника ни доведе там. Бяхме Пепо, мълчаливият притеснен Тодор, двама приятели на Пепо – момък с лице на махленски побойник и чистичък, напарфюмиран един с игриви миши очички. Настанили се бяхме в десния ъгъл на горния етаж, вилнеещите под нас и около нас горе бяха тумба бачкатори веселяци. Когато дойде време да плащаме сметката, извадих моите десет лева – обядвали бяхме по голяма порция печено с гарнитура, вино, бира, кафе, – Пепо, като тартор на групата, се обърна към Мишите оченца: "Ти плащаш", а към мен: "Да не го жалиш! Кяри от месарницата на Колелото зад Панаира. Сметката ще я избие за час".
*** Тодор – версия на Теодор (от гръцки), означава Дар Господен.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
