Зъзна отчаян пред твоята врата
и над света се стеле снегът.
Нощ новогодишна, а ти си сама,
помниш ли лятото как отлетя?
и над света се стеле снегът.
Нощ новогодишна, а ти си сама,
помниш ли лятото как отлетя?
Колко щастлива беше, нали!
Искряха от обич твойте очи.
Искряха от обич твойте очи.
После отмина и есента -
спусна воал от сухи листа.
спусна воал от сухи листа.
Като лист в календара откъснат лежиш,
защо тая вечер самичка седиш
пред маса, отрупана с куп ястия?
Любов ли си нямаш! Имаш тъга.
защо тая вечер самичка седиш
пред маса, отрупана с куп ястия?
Любов ли си нямаш! Имаш тъга.
Ала с тъгата сам нощем не бива
да си, ако искаш да бъдеш щастлива.
Зъзна отчаян пред твоята врата.
Това знаеш ли! Или да крещя?
да си, ако искаш да бъдеш щастлива.
Зъзна отчаян пред твоята врата.
Това знаеш ли! Или да крещя?
Пловдив, 31 декември 2011 година