ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (2.)
Печална роля отреждат на интелигента – придворен шут, лала, палячо за разтуха на кралския двор, пъстро пернато с брада или рачешки мустаци a la Салвадор Дали, с обичка на уше като швейцарска крава на тучна морава или с плитчица, привързана с парцалче, понякога – с бръсната като белен картоф кратуна, или с папийонка червена на бели точици, косичката, ако я има, мазана с гел, пригладена/разрошена, интелигентният екземпляр може и да наподобява разплетена дамаджана за вино. Важно е отдалеч да личи, че в никакъв случай пред вас не е простосмъртен. Щом е интелектуалец, то ще рече умен, който се прави на глупак, разсъдлива твар, която пълзи край атлазените пантофки на Негово величество властника, реди остроти с вкус на канела в кафенцето. Остротите са брутални, от което нормален човек потръпва, докато просташката сган крещи: "Е-ей, нашето момче как му разказа игрите! Хем как му го рече! Право в очите, а! Ура-а-а…"
Медиите струват пари, хем ужасно много пари. А у кого са парите? Вече е невъзможно от трибунка на многотиражка да се състезаваш с медийния октопод. Та и романтичният период, кога иззад отсрещния бряг на Дунава някой даскалски син извади на показ пред Европа и света непраните гащи и мухлясали драперии на разсмърдяла се върху три континента Османска империя, това буди възторг у опърпаните, недояли, изпосталели хъшове, обнадеждава поруганите в отечеството си българи, да! Само че, приятели, този сладък, романтичен период, отдавна отмина.
От друга страна, добрият тон, зад който не се таи наглост и лицемерие, отживелица ли е? Само който не работи, той не бърка – не е ли ясно, че да приемем известното от хилядолетия: че за управляващия е естествено да греши, но и да търпи упрек и това не е необикновено. Като грешим и се поправяме, ние израстваме. Защо тъй упорито назначените за говорители и ментори в днешното наше обществено пространство настояват, че единствено с техните уста говори Истината? Това, което е истина за мен, за другиго може и да не е; пък и кой е между нас вечерял с Господа Бога!
Чрез медиите Лицемерието се самопредлага и в човеколюбиви форми, във всеки случай по-хитри начини за манипулация от манипулациите на оприличавания от почитателите си на Стефан Стамболов гл.ас. в АОНСУ (Академия за обществени науки и социално управление) г-н Иван Костов. Скулптор, усетил, че вече е фигура в общественото пространство, говори уравновесено, приказването му излъчва доброта, но как да му повярвам, когато реди лакърдии за ред и достойнство, за унижението, на което сме подложени, като граждани на държавата България! Не мога да му вярвам, понеже с юмрук посегна срещу дежурния полицай на служебния паркинг пред софийската община, в София. Най-странното подир това геройство: Главният секретар на МВР в онези славни дни Бойко Борисов връчи на побойника един вид компенсация за преживения стрес... новичък патлак "Браунинг" с поздравителен надпис*.
Велико е да бъдеш смирен. Всеки може да сбърка: бесовете, случва се, да надделеят у теб понякога. Затова и по-велико е покаянието. Всъщност, покая ли се скулпторът? Искрено да се беше покаял, бих го приел такъв, какъвто си е. Не, не заради изкуството му, а заради личността. Негова си работа. Майната му на Вежди! Срина ми се в представите като изваяна от влажен пясък симпатична скулптурка; влагата се изпари, остана оглозган от вятъра грозен скелет на мерака да си готин.
Всъщност, що ли е интелигент? В зората на грандиозния експеримент с "най-прогресивното и човеколюбиво учение на света" обожествявана девет десетилетия персона (Владимир Илич Ленин, 1870-1924) назовава интелигенцията на Русия насекоми (инсекти), досада някаква за Властта, която досада трябва да се държи изкъсо, да се гали по муцунката и да се шамаросва по кратунката, от време на време да й се дърпат юздите, да се прорежда и преподрежда. "Кекава интелигенция" беше у нас, в България, любимо определение за три поколения партийни комисари на правдата. Представяха интелигента в образ на дърдорко, изперкал от четенето на книжки, и чрез тази карикатура на многознайко учеха младежта да обича "трудящите се маси", Българския народ. Но интелигент е всеки мислещ, нормален, обикновен, всеки опиращ се на опита и разума си вътрешно подреден, уравновесен и независим човек, в каквото и поприще да се изявява. Нима не сме срещали абсолютно невежи и нагли с диплома за висше образование или гирлянд от научни титли. Циникът Иван Славков (1940-2011) в любимата му роля Шут на България, например, е академик.
Истинската наша България, огромно множество без представителство в Народното събрание, в чуждите и частните медии, без достъп до онази осветена сцена, понася кощунствата и наглостта на невежествената власт. Но в това множество простосмъртни е енергията, опитът и мъдростта на нацията. Ако управляващите придобият навик да се вслушват внимателно какво говори най-обикновеният човек, гражданинът на Републиката, най-малкото тези управляващи не би се главозамайвали дотолкова, не биха безобразничили така откровено. Другояче биха възприемали сламените чучела, самонарекли се интелигенция, за елит на нацията. Инак, каква ли му е на лаладжия** грижата, освен да служи на деспота и на придворните с лакърдии колко обичал и работел за България!
Животът е велик дар и трябва да се пази. В цитираната фраза на Георги Марков не ми се нрави думата "евтин" – стои тази дума във фразата му като оголен зъб, обезценява позицията на автора. А мимоходом защо да не отдам дължимото на героизма? Може би бъркам? Герой, изненадващ и самия себе си, може да се окаже кой ли не от хората наоколо; важното е, че е лицемерие да се разхождаш в героическа поза, да вириш показалец към Небесата, да редиш назидания, да заразяваш света с бесове.
Героите ги убиват. Затова не желая да съм герой за каквато и да е идея, нито призовавам другите да стават герои. Смятам, че героично е да си честен и обикновен дори и след като ти се е наложило да извършиш нещо, което другите наричат подвиг, и хора се тълпят наоколо да те славят.
Мюсюлмани, които сами се взривяват на многолюдно място в Близкия Изток, Испания, Турция или където и да е по света, определям – първо, за страхливци, второ – подлеци, трето – жертва на заможните манипулатори. Този род саможертва за милиони вярващи е героизъм, и аз нямам логично обяснение за това. Нима бог на която и да е религия не повелява да пазим живота? Чий бог изисква трупове и се любува на мъртъвци!
Следва
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 21-26 sept. 2009 – edited by 6 noe. 2018
Илюстрации:
- Салвадор Дали, 1904-1989, автопортрет на скандален образ (горе);
- Вежди Рашидов, роден през 1951 г. – министър на културата (долу).
__
* Вж. https://www.mediapool.bg/boiko-borisov-predlozhil-nagradata-za-vezhdi-rashidov-news22175.html
** Мултакът на Републиката - академик, оле! Вж. https://pik.bg/%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD-news778911.html
*** Георги Марков, "Нови задочни репортажи за България", сборник, изд. 1991 г. с предговор от Стефан Цанев. Бел.м., tisss.
*** Георги Марков, "Нови задочни репортажи за България", сборник, изд. 1991 г. с предговор от Стефан Цанев. Бел.м., tisss.