ПЛОВДИВЧАНИН (700.)
Я помню чудное мгновенье:/ Передо мной явилась ты... – А. С. Пушкин (1799-1837)
3 noe. 2015
РЪМЕШЕ СИТЕН ДЪЖД
Ръмеше ситен дъжд над Пловдив,
отвъд страхотно жежки дни
на грехове, беди, неволи,
когато тя ми се яви.
Излязохме със Гошо Въргов
до Главната* насред града,
кога в ребрата той ме сръга:
– Ела да видиш тук една
позната, на съсед момиче,
продава разни нещица,
пищялки, гащи, лак, покривки,
боклук... хем евтин, за дома.
Заврян в подгизналата тента
сред куп сергии под дъжда,
съзрях две блеснали очета
под струи тичаща вода
и сетих пърхащи в стомаха
рой пеперуди в летен пек
и онзи смут у сиромаха
пред чаша силно питие.
Засмя се, блеснаха очите,
косата й – чух, изсвистя
и после стана много тихо,
и казах си: "Това е Тя,
сънуваната непозната
родената за мен жена,
до кости мокра в суетата
сред Панаира на света".
За всички други щур, нещастен,
а всъщност толкова щастлив,
за миг макар, видял жената,
с която се усетих жив.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 21 avg. 2021
–––
* Главната търговска улица в центъра на Пловдив. Бел.м., tisss.