ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (596.)
Спомни си, Барбара, и моля те, прости,/ че без да се познаваме, говоря ти на ти –/макар за миг видени, макар и отдалече,/ обичат ли се двама, на ти със тях съм вече...
13 uni 2018
ЛОВЕЦ
НА ОБРАЗИ
И пак ще седнеш в хубавия ден,
сам точно в десет сутринта, когато
ще мине Непознатата край теб,
и ще усетиш мекия й блясък –
очите й, копринената кожа
и шията оголена чак до гърдите,
и бриза лек, когато те облъчва,
и тръпката на този странен сън,
когато с нокти хищни на орел
завръщайки се бавно към дома,
ще носиш образа й с теб отново.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 21 maj 2021