В памет на Робърт Бърнс (1759-1796)*
Любовта не е емоция, а самото ти съществуване. – Руми (1207-1273)
ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА
На таз, която ми
постла легло
и утеши ме с ласки в тъмен час,
макар да бях без знатно потекло,
направи да се видя рицар аз.
С коси обвивайки ме, Боже мой,
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, пак разбита в бой,
направи да се видя рицар аз.
Превземах тез очи, нозе, гърди, корем,
замрежил поглед, пощурял, в захлас,
дочувах я как дишаше до мен –
и по-щастлив не съм бил аз.
Щом в утрото на дълъг път поех
към нови авантюри, с дързък глас
във вечна вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.
Как лъгал съм ги! Боже, как щурях
без миг покой и в зной, и в мраз,
но с нея само, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.