ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1658.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1658.)

 Лицемерието сред родния политически лъже-елит се превърна в такава мода, на която би завидял дори актьор между висшите представители на гилдията в Холивуд... Великите актьори ряпа да ядат! – Аноним (1947)

 Мъдрата жена съгражда дома си, докато безумната с ръцете си сама го събаря. – из Притчи Соломонови, Библия

  4 uli 1989

КОЖА ОТ ДРАНИ МЪЖЕ

  Дамата – пищна, около 45-годишна, с обилно нанесен по лицето грим и виолетови сенки, които вероятно личат поне от стотина метра, се беше отпуснала в живописна артистична поза, по-точно казано, беше се пльоснала неглиже върху тапицираното единствено кресло в сбутаното бижутерско ателие и барабанеше с трите пръста на дясната си ръка по масичката: Тупу-ту-туп, тупу-ту-туп... Туп! Туп! Туп! Като масивно преживно животно лениво следеше как бижутерът човърка върху платинена халка с миниатюрните си инструменти. Беше й жежко и скучно. Омръзнал й беше раболепно приведеният му охранен гръб на трийсет и няколкогодишен мъж, с късо подстригана брадица а ла теле-водещия г-н Ники Кънчев, т.е. тип катинарче, когато звънчето над входната врата се залюля, мелодично отекна в сенчестия сумрак: цън-цън-цън-цън... и вътре на верев, с рамото напред в теснотията нахълтаха две особи, мно-о-ого по-семпло, мното по-мизерно, по-оскъдно от мадам облечени.

 – Недко, здравей! – с прибрани пети като новобранец, с ръце, вкопчени една в друга пред гърди, издекламира трийсетгодишната новодошла. – Ко стаа с пръстенчето?

 Вместо отговор, фавнът направи с ръка плавно движение настрани, само с китката, демек: "Разполагайте се, коя как си може". Хич не я и погледна, та тя – леко смутена, посмести охлузените разбрицани табуретки покрай стената, и както юнашки намигна на другата, която почти се бе гипсирала, подгъна пола под колене, па седна. Онази, с още ученическото изражение на осемнайсетгодишно маце, дето още си гризе ноктите, се тръсна като посечена върху нещастната табуретка.

 С ледено самообладание на английска аристократка четирийсетгодишната изтърпя процедурата по настаняването на двечките, пое издълбоко дъх, продължи прекъснат несъмнено по средата разговор:
 – Синът ще ме чака в пет Обещах да му купя кадифен джинс. Той обаче харесал два. Викам: "Мами, щом два си харесал, няма как, ще ги купим и двата".

 Фавнът изцвили радостно нещо нечленоразделно в ответ. Спомена нещо за пари.

 – Пари имам – рече тя. – Ето! – Разтвори дамско портмоне колкото дисаги, та всички да видят покрай доларовите банкноти вътре и няколкото там български двайсетачки. Настъпи неловко мълчание.

 – Женя ми е аверче – рече трийсетгодишната към Недко. – Мерак й е да поръча при теб пръстенче с диамант... А!... Ко ши кайш?

 Двойникът на Ники Кънчев пак врътна китка, ала този път жестът му изрази нещо от рода на: "Не ми досаждате, ще ви обърна внимание, но бъди добра да ме поизчакаш". Двете – трийсетгодишната и четирийсетгодишната, кръстосаха погледи, блестящи от перфидна женска неприязън, омраза остра и тънка като мускетарска шпага. Леле, как не си допаднаха!

 Новодошлите заровиха главица в няколкото лъскави цветни списания с рекламки на модни обущенца, бельо, боклуци на баснословна цена от козметичната манифактура, хит по света, но и връхни парцаля на дизайнери. По някое време трийсетгодишната – оперено миньонче с бръснещ поглед, покачило се върху поне трийсетсантиметрови токове, извади бележниче, да скицира отровно-зелена пола с огромна розова джувка върху задника. Шушу-мушу иде от ъгъла, изкушава четирийсетгодишната да хвърля погледи, преливащи от отчаяние. Около пет и десет миньончето повдигна оченца към мъжа в работна бяла манта, който все стърже със зъболекарска бормашинка колкото писалка, и понеже в бялата си манта Нещастният човек не даваше признаци на живот, обърна се към г-жа аристократката:

  – Очевидно, мила, синът ви е твърде възпитано дете.
  – Щом ще става мъж, нека да се учи да чака – процеди през зъби мадам.

 След минута все пак вдигна задник от трона. Бижутерът пъргаво скочи, с отривисти жестове мина покрай нея, съпроводи я до вратата, отвори таз врата, сякаш има нещо съдбовно да сподели, но госпожата го заобиколи както ескадра на Нейно Величество Кралицата на Великобритания би минала край остров Тамбукту. Цън-цън... отзвънтя звънчето.

 Осемнайсетгодишната бе очарована от маниерите на оназ която спокойно можеше да й бъде мамче, но в този миг й се явяваше ловка съперница в мъгливата област на флирта, където Евините щерки са изобретателни и толкова отмъстителни.

 Фавнът разкопча двете горни копчета на бялата си зъболекарска манта, завъртя се на работния си стол два оборота, стопира с крак, обърна се към двете мацки.
  – E, кучки – ухилен до уши, просто беше вече друг човек, не досегашното мекотело, а мъжкар, цар на положението. – Кво ви води по наште географски ширини?

  Цън-цън... Люшна се звънчето, лъхна лятната пловдивска жега с аромат на липа, в ателиенцето се понесоха бледорозови телеса, мадам се върна на трона:
  – Отишъл си. Ще види той кадифен джинс!

   Осемнайсетгодишната изгаряше да докосне скъпото й палто.
   – Извинете – рече, – мантото ви от кви кожички е?

   Въпросът ще да е бил вече задаван на мадам, понеже отговорът, професионално отработен, тутакси долетя. С вирнат нос:
    – От какви кожи ли! От кожи на драни мъже, мила.

   Миньонът с трийсетсантиметровите токове обаче бе известна местна адвокатка, та ответният удар беше поразяващ:
   – Недко! Недко, бре! Що изведнъж ми засмърдя на умряла катеричка?

  Фавнът вдигна длани встрани от раменете си като египетски жрец в ритуална поза.

  – Скъпи! – изхълца мадам. – Това е от парфюма, дето ми подари.
  – По-луксозен нямаше – рече той.
  – Утре го връщаш на онeзи лешояди! – тропна с копито, и като затръшна портата на ателиенцето, отплава в неясна посока по напечената като фурна пловдивска Главна*.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 22 oct. 202415

Илюстрации:

- И жените ловуват.

- Графика: авторът.

–––

* Главната търговска улица в центъра на града. Бел.м., tisss.