ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1633.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1633.)

  ...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родителите, безразсъдни, недружелюбни, вероломни, непримирими, немилостиви. Те – ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат. – Послание на ап. Павел до римляни, гл. І, ст. 30-32.*

  13 uni 2000 

НАЙ-ДОБРИЯТ НИНДЖА

  От разговора вчера вечерта с Re. Силно впечатление й направило спокойствието, съзерцателното у двойка австрийци, понакуцващ мъж на възраст и неговата млада дама в бледорозова дълга рокля, с широкопола бяла капела. Седели върху плетени столове в ресторант-градина сред боровете в тучна морава. Наоколо яздели понита посетители разни на местността. Не магарета, а игриви понита яздели облечените в специална червено-бяла униформа аристократи: някакъв жокей-клуб в околностите на Виена. И си представих тишината, свежия планински въздух, резлив, та и чак леко пари в ноздрите, звук от жокейска свирка или команда, а може би и едва доловимия аромат на стари виенски валсове… Господи! Имам спомен и от това, в кой ли живот ми се е случило?

  А при нас е задушно, вони на стара яхния и прегорял шарлан, в който са пържили три месеца цаца, вони на яко занемарена кръчма с предизвикателно име "Bulgerien ombrella", демек: "Българският чадър", як намек за убийството на писателя Георги Марков и на кибритлии селски тарикати, крадци на кокошки от съседските дворове, ловки измамници. Мило ухание на простотия, мил роден аромат на екарисаж. Какви ти виенски валсове, каква тишина! Сме типичните южняци на материка ни с всичката просташка глъч, веселие, предизвикателства. Елате ни вижте! Праните прежълтели от пикоч гащи се изнасят на показ, а който крещи и се блещи най-дръзко, най-нагло, най-театрално размахва юмруци и се зъби, приемаме за най-праведен, за готин, нему се възхищава нацията, път му отваря да мине в по-предните редички на державата и елита на "обществото". Ала и това е старо клише, не от мен измислено за Балканите и тъмната балканска паплач, касаещо разните жалки балкански субекти. Всъщност как ли бих умирал от скука в подредения, благовъзпитан, достопочтен свят! Неслучайно ангелите тук са ме поселили, тук е мисията ми.

 

Гален Ганев (1954)

  Казах го тези дни и обърнат към друга една неспокойна душа – младия поет, когото имам за приятел, с всички уговорки и взаимни несъгласия за ролята на литературата и публицистиката. Казах му на Гален Ганев, че не току-тъй съм си нарекъл през 1994 г. фирмата (представете си – едноличен търговец!) "Гарван". Та Гарванът се храни с мършата на този свят; това е енигматичната птица, която среща душите по границите между Живота и Смъртта, когато човек няма защо повече да лъже, застава сам, гол и безпомощен с греховете си срещу истината, че сме грешни по нрав: и колкото повече те разочарова този човек, толкова по-силно ти се налага да го обичаш, за да узнаеш защо е станал такъв, какъвто ти се показва.

  14 uni 2000

  Камъни в моята градина – Re. някак не може да се примири, че съм приел да живея неизменно ограден от четири стени, на постоянния адрес и сред обичайния пейзаж, който се открива зад едничкия ми прозорец, да си мисля, че това е светът. Тя схваща доброволното ми отшелничество като затвор, а вероятно и като страх пред тръпката да преоткриваш хубостите на света и живота, шетайки в материалното пространство: прекосявайки надлъж и шир Европа, прекосявайки два пъти годишно Атлантическия океан до Атланта, до Чикаго и назад... Елементарно ще е да се впусна да я оспорвам, да захвана примери да редя, аргументи да влача с ведра от дълбоки стари кладенци, да доказвам нещо, доказано хилядолетия преди нас, живите днес, на тази неспокойна планета. Да, казвам си – права е, ех, как ми се пътува и мен по белия свят! Палатката, масата и столовете за къмпинг в багажника на колата, заредена за път по всяко време на денонощието и сезоните в моето настроение; и всичкото това мое четене, всичките ми многолетни приготовления за излитане извън тази среда, образно казано, защо ли са?! Давам си сметка какво монашество, какъв манастир е това моето; ех, права е Re., че – пишейки текстовете си през тези поне над четирийсет години, съм застрашен от вероятност сетивата ми към реалния свят да закърнеят. Успокоява ли, че авантюрите ми са от друг род, от други измерения?

  Е, добре! Фино настроената антена трябва ли да мени местоположение? Тръгне ли да го мени, това какви предимства й предоставя, какви загуби и поражения? Уязвим съм като свещ, запалена на връх. По върховете ветрищата бият с ураганна мощ. Дали желая да ме видят? Тази светлинка в чест на самолюбието си ли единствено паля?!

  Вибрациите, които ни пронизват от Небесата над нас и стоновете на милиардната човешка маса наоколо как да съчетая! Как да изразя с писмени знаци ставащото, ако тръгна да влизам в ролята на пътуващ проповедник, на пилигрим! Да, оправдавам се, писаното остава – за разлика от изговореното, което безвъзвратно отлита, не се ли намери кой да го запише. Всеки творец е самолюбив и тщеславен. Това е горивото. А състезанията защо са, ако не за да излъчат Победител, Лидер на човешката ни тълпа, Любимец на тълпата през всичките епохи на цивилизацията?! Не съм Победителят с главна буква. Състезателният импулс като да ме изоставя вече. И не, не става дума за умора – "На най-добрия нинджа не му се налага да се бие". И по друг начин разбирам точно днес – след Случая Глория**, далекоизточната древна мъдрост "защо не му се налага да се бие. Не че се изчерпали отричащите, оспорващите, пренебрегващите го, а понеже проумял безумието да се доказваш, причинявайки рани у човека насреща".

  Всеки – със своето мнение! Всеки – със своето право на личен избор! Кой съм, че да налагам своята представа за Истината? Победата в спор или сражение е Пирова победа. Тренирал съм бокс, бил съм се и с други хлапаци в махалата, и на боксовия ринг; е, не бях от най-добрите боксьори, но видях отвътре как изглежда една мъжка схватка на сцената, пред погледа на стотиците разпалени почитатели на формените побоища, та имам лично основание да река: Най-добрият нинджа вероятно е човекът, открил за себе си, че светът не се нуждае толкоз от доказателства за превъзходство, колкото от Любовта, като единствен начин да приобщиш другия към своето, а и себе си, от друга страна, да приобщиш към множеството наивници. Не срещу им движейки се, а движейки се успоредно, с вопли, съмнения, хленчове, страх, тревоги. И това не е Иисус Спасителя, говорещ от висотата на божествена мъдрост на Космоса (красотата в нравствен план), а продължение, развитие, делнична дейност в посоката, зададена от Богочовека. Апостолът Левски е такъв характер, образ на Ученика, открил Бога, по рождение пребиваващ у всекиго от нас.

  Външно, видимо стоя на едно място, ограничен в рамките на бетонната си килия в жилище накрай Европа, зад най-смърдящото циганско гето на Балканите, може би в Европа. Всъщност, повече съм в събитията от който и да било авантюрист-пионер-мореплавател по световните океани на Добро и Зло. Проблемът ми е, че не мога да крача пред себе си – нещо, което и Христос не посмял, по-точно: не пожелал да стори. Нежен е гласът на съвестта! Как да си представя Иисус като Говорещ с гръмотевичен тембър. С гръмки интонации звучи крачещият по стъпките Му Йоан Кръстител... Йоан Предтеча за света е усилващото устройство за шепота на звездния нощен небосвод, от дълбините на Вселената просмукващ се до сетивата ни.

  Мила Re., не искам да съм страна в този спор; съгласявам се с теб, права си! – но то е не за да избягна спора, а че ми е хубаво да мислим различно – придава романтична тръпка на срещите ни като жена и мъж.

  Мисълта е по-бърза от крачката, от летящата със страховита скорост космическа ракета, от разпада на ядрото при ядрена експлозия. В мислите си обгръщам цялата планета, Вселената; тогава какво значение има в кое кътче на материалния свят съм! Градът Кардиф*** ще остане за мен изкусителна мечта да се разходя и поседя покрай пристанището му и кея с океанските товарни кораби, докато не видя с очи, докато не ме разочарова колко подобен е на всеки пристанищен град. И с какво Балчик е по-зле от Кардиф! А не може ли Балчик за мен да е три пъти по-артистичен? Обаче аз не съм виждал Кардиф; така познатото бледнее пред изкушенията от непознатото. Не че съм против да видя как живеят виенчани в луксозно подредената си Виена, а личните мои представи, придобити чрез разкази за посетени от теб великолепни кътчета в Европа, Близкия Изток, Канада, Северна Америка – мисля си, са пищни, защото са освободени от солените кристали на потта и задъхванията на изкачващия се гост към приятното и уравновесено чуждо битие.

  Пречи ли ми невежествената кал, в която съществувам? Но аз и не знам друго – все едно да твърдя, че ми пречи моята кожа. Накъсо, материалното ме вълнува толкова, доколкото мога да пиша, без да ми пречи; да не го усещам като юзда между зъбите си или като шпорите и камшика на ездач, който ме възседнал. Когато си двайсет години по-млада, имаш време да разбереш тези неща. Опияняващо е свистенето на въздуха в разперените за полет мощни крила на албатроса. Лети! Сега е времето да летиш, да събираш аплодисменти, овации, впечатления, картини, образи, а и нови сюжети. Ще те притеснява ли невидимото ми участие в авантюристичния, очарователно суетен и преходен свят? Образът на птицата в полет ми е скъп; че какво е птицата, затворена в клетка, освен мирис на перушина! Не мисля, че съм спрял да летя. Но моето летене е в други пространства. И разбира се, не се нуждае от обяснения, когато пред себе си имам интелигентна, жизнена и дяволита млада особа, като теб, мила.

  Любопитство е основният ми недостатък освен ревността. Когато престана да съм ревнив и любопитен, когато се зазидам в черупка, даже тогава няма да е без надежда, че някой ден ще се преродя в друг образ след инкарнацията**** от същите прадревни импулси, родени от любов.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 1 sep. 2024

___
* Ап. Павел, І посл. до коринтяни, гл.ІХ, ст. 19-22: "За иудеите станах иудеин, за да придобия иудеите".
** Педагогическа история за родителско и чиновническо невежество. 

*** "Кардиф" – сборник текстове, самиздат от 1997 г. 

**** (лат. in "във" + caro, nis "плът") Въплътяване. Влизане на душата в плътта, в плътското. Бел.м., tisss.