ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1626.)
За съвсем кратко сме – колкото да усетим Вселената в нас и около нас. Страстно погледнат, животът е печал, краят винаги – един и същ, толкова е изкусително да съзнаваш, че си грешен, ала въпреки това, да ламтиш за още и още, докато шепа пръст засити окото ненаситно. – Аноним (1947)
7 uli 2012
БОБЧО-ФАСУЛЧО
Днес ти си моят Добричък герой.
Добрия тук смятат за смахнат и луд.
Не си раздавай играчките, миличък мой.
Удрят ли те, бягай по-далече оттук.
Бий се с копривата, с бодливия храст,
на буболечето обаче стори път –
най-красивото е всъщност без глас,
а хубавите неща винаги предстоят.
И ти не унивай, или пък не съвсем;
днес живи сме, ала за утре не знам.
Дъждът дано да ти напомня за мен
и чрез рани човек как израства голям.
Бий барабанчето! Твой празник е днес.
Пак слънце изгрява, идат хубави дни.
Ще си тръгнам накрая всички без вест,
но на тъгата не давай да те плени!
Рам-пара! Рам-пара! Рам-па-ра-рам!
Накрая естествено всеки е сам.
Смей се, когато най-силно боли,
Plovdiv, edited on 18 avg. 2024
___
* Днес е 16-ят рожден ден на внука Борислав, когото заради топчестото лице и доброто сърце (в детската градина си раздавал играчките) хлапенцата наричали Бобчо-Фасулчо. На снимката горе е десетгодишният Борко през август на 2018 г. Силно ми напомня моя баща. Преди време рекъл на майка си Лъвицата Надя: "Смятам да стана много богат и повече няма да ни се наложи да броим стотинки". Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар