"Когато думи като есенни листа натрупаш, достойнството на мисълта се губи. Да се изразяваш кратко и ясно, без да си блещиш зъркелите, гримасничиш и ръкомахаш, това е философия, другото е словоблудство и общи приказки. – Аноним (1947)
Очевидно eдва ли някой помни този някогашен опит за независима журналистика в условията на всенародна еуфория шест месеца подир вътрешнопартийния преврат в управляващата едномилионна БКП, обявен като начало на демокрацията в България. Между четиристотинте депутати във Великото народно събрание, на които безплатно пращах 200 екземпляра от всеки брой, вестникът бе известен като "Хубавото Знаме".
Просъществува едва 19 (деветнайсет) броя – от 19 май 1990 до 26 януари 1991 г., от които четирите (брой 4, 5, 6 и 7) са правени без мое участие и съгласие, зад гърба ми, независимо че бях главен редактор, утвърден на конгрес на Демократическата партия със седалище Пловдив в София), докато от края на юли за двайсет дни до средата на август 1990 г. съм бил край Балчик с двете ми дъщери. Когато се прибрах от морето в Пловдив, освободих се първо от двамата, назначени от лидера на Демократическата партия Илия Кожухаров (1959) – Пламен Асенов (1958-2024)* и Маргарита Асенова**, популярни днес журналисти, а после възстанових концепцията на този политически вестник, замислен като уравновесена обществена трибуна по време, когато прилежни доносници и офицери на страховитата Държавна сигурност, наред с кресливи местни парвенюта громяха "враговете на демокрацията" по площади, медийни многотиражни трибуни и дискусии в България.
Впрочем, De mortius aut bene aut nihil.
Илюстрации:
- Брой I – водещата страница първа.
- Празник в пловдивската печатница.
–––
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар