ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1561.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1561.) 

 По-малката от двете ми щерки в осем и трийсет тази утрин ми роди внук. Не мога да си представя, че този мой човек, въоръжен до зъби, ще умира за такава измислена работа, като "демокрация" или щастие на доверчиво племе, което едва ли подозира, че лицемерът-банкер-политик не от благи чувства праща танкове и самолети, бомби и ракетни установки с лазерно насочване от Космоса просто ей тъй, за да направи щастлив наивника на хиляди мили от луксозното си свърталище отвъд океана. – Аноним (1947)

  18 avg. 2008 

ТРУПАЩИТЕ ОРЪЖИЕ*

Каква е тази световна глупост
купища оръжия идиотски да трупат?!
Желаеш ли мир, готви се за война!** –

ечи от незапомнени времена.

И като че ли не виждат,
и като че ли не знаят,
че даже един вирус
може мамицата им да разкатае,
че една настинка,
една кашлица дори
може армия, въоръжена до зъби, да умори.

И генералът – 
наглед тъй величествен, достоен и смел,
който пред войските се перчи като петел,
е в действителност един кръгъл простак.

Някой трябва да му го каже все пак!
Понеже войничето, натикано в строя,
е по-възвишено не да загива в боя,
а да умира от страст и да губи сила
в прегръдките жарки на своята мила.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура 

Plovdiv, edited on 1 maj 2024

Илюстрации:
- Коя майка ще изпрати сина си да умре на фронта!
- Пушечно месо за банковата сметка на политиците. 

_____
* Текст от "Порто Фино" (последно пристанище), сборник готов за печат от 2000 г., но неиздаден.

** Сентенция от ерата на Древния Рим. https://bg.wikipedia.org/wiki/Si_vis_pacem,_para_bellum Бел.м., tisss.