Бъди учтив с възгорделия се, седни на брега на реката и изчакай да мине трупът му – Лао Дзъ (VI-V пр.н.е.)*
07.09.2012.
ГОТИН КАТО ХИЛЯДА ДОЛАРА
И тук, и там от август до април
къде ли не летял си в небесата,
докато тук, в България, съм бил,
до гуша в тинята и сред лайната.
Париж, Берлин, Чикаго, Тел Авив
на теб са ти полягали в нозете,
докато мен върви ми на афиф
и някой ръб подрязва ми крилете.
Дезодориран, готин като франт,
като хиляда долара в ръката**,
докато покрай всеки ресторант
стотинките броя си до заплата.
Облечен по последна мода, шик,
по мед и масло теб са ти нещата,
докато мен отпращат ме с ритник,
за ток пестя дори и от храната.
Очакват те със почести навред
хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.
Днес виждам, господине, си върхът
на всичко тук, за мен недостижимо;
преследва ме студът, но и гладът,
а радва ме и разредено вино.
Поседнал в пущинака край града,
припомням си, премислям си живота,
къде грешил съм, че пак за беда
на мен се пада аз да съм в хомота.
Навярно чудно е да тънеш в лукс,
на бял кон принц, мечтата на жените;
а в старите си дрешки аз, напук –
за присмех на глупаците и злите.
И тук, и там от август до април
къде ли не летял си в небесата,
докато аз при корена съм бил –
трупа ти, виждам: плува по реката.
къде ли не летял си в небесата,
докато тук, в България, съм бил,
до гуша в тинята и сред лайната.
Париж, Берлин, Чикаго, Тел Авив
на теб са ти полягали в нозете,
докато мен върви ми на афиф
и някой ръб подрязва ми крилете.
Дезодориран, готин като франт,
като хиляда долара в ръката**,
докато покрай всеки ресторант
стотинките броя си до заплата.
Облечен по последна мода, шик,
по мед и масло теб са ти нещата,
докато мен отпращат ме с ритник,
за ток пестя дори и от храната.
Очакват те със почести навред
хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.
Днес виждам, господине, си върхът
на всичко тук, за мен недостижимо;
преследва ме студът, но и гладът,
а радва ме и разредено вино.
Поседнал в пущинака край града,
припомням си, премислям си живота,
къде грешил съм, че пак за беда
на мен се пада аз да съм в хомота.
Навярно чудно е да тънеш в лукс,
на бял кон принц, мечтата на жените;
а в старите си дрешки аз, напук –
за присмех на глупаците и злите.
И тук, и там от август до април
къде ли не летял си в небесата,
докато аз при корена съм бил –
трупа ти, виждам: плува по реката.
Plovdiv, edited by 4 apr. 2021
–––
* Древен китайски философ, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BE_%D0%94%D0%B7%D1%8A
** Сool as a thousand dollars (англ.), любим израз на янките, бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар