ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (456.)
Шкембе-чорбата е еликсирът за всеки ловък политик на Балканите. Дай му порция шкембе-чорба, и народът ще е щастлив, особено в периоди след масово политическо пиянство (оглупяване и освирепяване) преди избори! – Аноним (1947)
01.02.2007.
ОДА ЗА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА
Шкембе-чорбата била кофти мода,
съвсем просташка, гадна при това;
но лек е тя – храната на народа
за махмурлук и цепеща глава.
За лев и двайсе* с три филийки хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота с поглед смел.
Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивкото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти съвсем.
Зад потната оплескана витрина
калта лъщи в златисти светлини;
пари сбереш ли и за чаша вино,
принцеси стават грозните жени.
Седим посред задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи,
накацали по Нос Добра надежда,
пак страстно греят нашите очи.
Компанията ни е здрава, мъжка –
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи дъх на пръжки
и киска се готвачът като див,
женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава – ам!
Да, знам изисканите ресторанти
за личности възвишени и с вкус,
но тез персони пак са на аванта
и от бедняка яко ги е гнус.
Докато радва ни шкембе-чорбата,
в България си струва да си жив –
с мераците, с лъжи и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.
съвсем просташка, гадна при това;
но лек е тя – храната на народа
за махмурлук и цепеща глава.
За лев и двайсе* с три филийки хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота с поглед смел.
Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивкото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти съвсем.
Зад потната оплескана витрина
калта лъщи в златисти светлини;
пари сбереш ли и за чаша вино,
принцеси стават грозните жени.
Седим посред задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи,
накацали по Нос Добра надежда,
пак страстно греят нашите очи.
Компанията ни е здрава, мъжка –
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи дъх на пръжки
и киска се готвачът като див,
женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава – ам!
Да, знам изисканите ресторанти
за личности възвишени и с вкус,
но тез персони пак са на аванта
и от бедняка яко ги е гнус.
Докато радва ни шкембе-чорбата,
в България си струва да си жив –
с мераците, с лъжи и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited by 1 fev. 2021
Илюстрации:
- Политикът, чиято биография илюстрира възхода на демокрацията.
- Капитан далечно плаване се става само в най-дълбоки люти чорби.
–––
* Купичката шкембе-чорба в циганската Аджесън махала насред столицата на културата Пловдив отдавна не е лев и двайсе, ами вече стана 3 лева, в ресторант "Въча" на 20 км. оттук – в село Йоаким-Груево, вече е два лева и седемдесет. Като бях студент в София през 1967-1971 г., шоличка с шкембе-чорба струваше 0,07 лв. Единствено порция зрял боб беше по-скъпа - 0,11 лв., а хлябът не се плащаше: яж хляб колкото си искаш. Бел. м., tisss.
* Купичката шкембе-чорба в циганската Аджесън махала насред столицата на културата Пловдив отдавна не е лев и двайсе, ами вече стана 3 лева, в ресторант "Въча" на 20 км. оттук – в село Йоаким-Груево, вече е два лева и седемдесет. Като бях студент в София през 1967-1971 г., шоличка с шкембе-чорба струваше 0,07 лв. Единствено порция зрял боб беше по-скъпа - 0,11 лв., а хлябът не се плащаше: яж хляб колкото си искаш. Бел. м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар