ДОКОСНИ СЪРЦЕТО МИ

ДОКОСНИ 

СЪРЦЕТО МИ 

Ако си тръгна сега, в този миг,
когато се свечерява
и хората се прибират уморени: всеки при своите,
сега – казвам, – ако изчезна внезапно от този свят,
където така и не успях да те срещна, да те видя наяве
и където усещането ми остава единствено,
че съм се докоснал, докоснала си ме,
минавайки леко като полъх от въздишка на котенце...

Ако оттук-нататък в дните и нощите, които ти остават
да изживееш в обкръжението на своите мили,
на своите близки, и все пак чувстваш
очите си обърнати към небесата вътре в теб...

Ако сега, в този миг внезапно някой ти каже,
че повече няма никога да ме чуеш,
да ме прочетеш, да ме видиш, да си представиш
как се срещаме в многолюден град край морето,
понеже безвъзвратно сме се разминали,
пропуснали сме шанса, а пясъчният ми часовник
е отронил последните си песъчинки
от мигове в този свят...

Мила моя ненагледна-невидяна, недокосната,
ще разбереш ли колко много съм те обичал,
именно защото никога 

не сме си принадлежали един на друг?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 24 noe. 2017 – edited by 24 noe. 2019