САМИ В СТАРОТО ГРОБИЩЕ
Моя малка тигрице, леле как ме вълнуваш
с тези щръкнали цици и хищни целувки!
Колко чудно, не знаеш, е това тук, с което
влюбеният нехайно пада в плен на сърцето.
И мечтае, и страда, и кърви разлютено
пред водопадите от искрящо червено.
Колко кратко сме с теб в плътска прегръдка
и отлита животът с крадливите стъпки
на отчаян безделник, който сам в тишината
прекосява полето, за да легне в земята
и над сладката нега, над трупа му след време
други двама тук нежно ще се галят смутено.
Но сега ми се радваш, гола, влюбена грееш
и обръщат се в гроба мъртвите да не гледат.
Моя малка тигрице, леле как ме вълнуваш
с тези щръкнали цици и хищни целувки!
Колко чудно, не знаеш, е това тук, с което
влюбеният нехайно пада в плен на сърцето.
И мечтае, и страда, и кърви разлютено
пред водопадите от искрящо червено.
Колко кратко сме с теб в плътска прегръдка
и отлита животът с крадливите стъпки
на отчаян безделник, който сам в тишината
прекосява полето, за да легне в земята
и над сладката нега, над трупа му след време
други двама тук нежно ще се галят смутено.
Но сега ми се радваш, гола, влюбена грееш
и обръщат се в гроба мъртвите да не гледат.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 31 jan. 2011 – edited by 28 fev. 2019
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар