неделя, 14 октомври 2018 г.

Ars Poetica – ИСПАНСКИЯТ РЕСТОРАНТ...

    – Аз ще поседя тук – каза Брет.
    – Оставам и аз – каза Коен.
    – За бога! – извика Брет. – Идете някъде. Не виждате ли, че с Джейк имаме да си говорим?

    Ърнест Хемингуей, из романа "Фиеста"

ИСПАНСКИЯТ РЕСТОРАНТ В ЧИКАГО

Прелита дявол с табла във вечерно
красиво черно с ангелски крила,
току зад папионката се мерне
усмивка на испанец от смола.

Едно, че второ, трето и четвърто –
завърта се вечерята ни в кръг
и виното испанско в смут те хвърля
сияеща от тишина и скръб.

Отляво е мъжът ти, а насреща
с очи те пие бившият ти мъж;
кръвта му знаеш колко е гореща,
ала и той е ням, самата Смърт.

От кухнята излита облак сяра,
обгръща най-желаната жена
и в три редици вън, на тротоара –
ахейците, Троянската война...


Пловдив – културна столица, Европа 2019

Plovdiv, 12 avg. 2006 – edited by 14 oct. 2018 

Илюстрацията долу:
- 1966 г. С Галя на сватбата на Сия в Мичкюр, днес квартал на Пловдив с друго име. Седяхме около двеста души върху грубо сковани пейки пред маси, наредени във форма на буквата П, застлани с тъкани на ръка покривки в селски двор, като че тъкмо насят със зеленчук. Минало беше вътрешноармейското състезание по бокс в един от самолетните хангари на някогашното пловдивско летище, после се бях сбил насред улицата срещу черквата "Св. Георги" в Мараша с едни навлеци пред очите на стотина души, чакащи да извадят обедната фурна хляб. Заради майка си и баща си се сбих, че бяха ги унижавали онези трима – туркинята Надин, високия кокаляв треньор на гребците от местната Спортна школа Слави и сина им гимназист, така и не му разбрах името. Туркинята, от която трепереше махалата, ми крещеше: "Ти знаеш ли коя съм аз? Аз съм на Тосун бей* внучката". И затова й бих шамари пред сащисания й мъж и пред сина й. 

–––
* Предводител на башибозушките орди, бастисали обсадена от султанската войска Клисура през Април 1876 г. Бел.м., tisss.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1565.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1565.)    Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас ...