Ars Poetica – ВЛЮБЕН МЪЖ

ВЛЮБЕН МЪЖ

От глупостта си яко окрилен, 
макар и ловко да забавям крачка, 
не станах даже малко по-смирен; 
по-ненаситен виждам се обаче. 

На бесовете пак подвластен съм, 
затворил се във бобена шушулка – 
животът ми изнизва се насън, 
и вече пак съм в детската си люлка. 

Открих внезапно – времето тече 
отзад-напред, преминеш ли средата, 
и в плен си на безгрижието, че 
тепърва вече сещаш същината. 

От перушинка на врабче по-лек, 
каквато, знам, е твоята присъда – 
прощавай, но оставам си човек 
и друг едва ли бих могъл да бъда. 

Не бях достоен да те утеша, 
че уча още думите да сричат, 
но трепне ли капризната душа, 
за мен си най-чаровното момиче.

 Пловдив – културна столица, Европа 2019

Plovdiv, 2 fev. 2013 – edited by 3 oct. 2018