Ars Poetica – ЗВЕЗДИТЕ НАД ФАМАГУСТА

Ти помниш ли морето и машините

и трюмовете, пълни с лепкав мрак?

И онзи див копнеж по Филипините,

по едрите звезди над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк,

не хвърлил жаден взор далече,

там, дето в гаснещата вечер

дъхът на тропика се чувства?

Ти помниш ли как в нас полека-лека

изстиваха последните надежди

и вярата в доброто и в човека,

в романтиката, в празните копнежи?...*

ЗВЕЗДИТЕ НАД ФАМАГУСТА

Изтърколи се като бабин хляб препечен
по небосклона в облаци бухлати слънцето,
в просташка реч с години наслоена пепел
току ме перне по носа, в лице ме лъхне.

Косите неусетно някак вече посивяват,
зад девет планини – и ти, Любов момчешка,
понякога ме изненадваш като тъжна крава,
преживяща в поляните от грешки.

Ветрец вечерен пръсне овче стадо,
звънци и хлопки, дъх на угнила шума
и в спомените пак сме буйни млади,
ужасно доверчиви, дяволски безумни.

Сега какво ли ни остава още да си кажем,
освен че някак си изнизал се животът
и нашата България смърди екарисажно
като кожухчето на умъртвено коте.

А някъде далеч, далеч оттук се слива
човекът беден с порива си за изкуство
и цялата Вселена тръпне като жива
под едрите звезди над Фамагуста.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 6 sep. 2009 – edited 19 avg. 2018

–––

* Из "Писмо" на Никола Й. Вапцаров (роден на 7.XII.1909 г. в Банско – разстрелян на 23.VII.1942 г. в София). Бел.м., tisss.