Ars Poetica – ТИ, ДЪЖД...

ТИ, ДЪЖД…

Ти, дъжд,
който се влачиш по корем над Европа,
над луксозно озъбения хотел Империал,
над гробището с мъртвите поети, 
без надежда, 
надвесен над афишите влажни, 
над малките сребърни локви, 
където играят децата...

Ти, дъжд от очите на небето резедаво,
дъжд на човешката доблест корава,
ти, дъжд в косите на моята малка любима...

Ти, скитник с цветя на нищожни цени
от магазинчета стари...

Ти, дъжд на моето щастие –
как ме сродяваш с облака черен,
с планината всесилна,
с нежността на гората,
с империята на хотелите, 

проснати вред по земята...

Ти, дъжд!
Ти, евреино – търговец на сребърни съдове,
на звънчета от пиринч,
трополящ и танцуващ по улеи горски,
по разнебитени гласовити олуци,
поръбвайки с пяна големите
асфалтови вени на Европа...

О, дъжд,
куче на моята човешка благонадеждност,
с теб най-после мога да скръстя ръце
на гърдите,
да вдигна глава
и високо във въздуха, 

тръпнещ от ухание на озон,
да погледна наоколо,
облечен в сияние.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, apr. 1985 – edited 1 fev. 2018