ВЪТРЕШНА СВЕТЛИНА
С бившата (трийсетинагодишен,
тя – около двайсет и петте) трябваше да се срещна по работа с университетски професор
в кафенето на някогашния СБП (Съюз на българските писатели) на улица "Ангел
Кънчев" № 5. Понеже човекът* служебно бил нещо зает, настани ни край маса с
покривка и ален карамфил в порцеланова вазичка при едно бабе: "Запознайте
се, това е Дора Габе. Ще има какво да си бъбрят с жена ти, нали Ася е родом от
Добруджа!"
Мисля си: Леле, какъв малшанс! Знам, насреща ни е една от най-значимите поетеси в Българската литературна класика, знам, кажи-речи, и почти цялата й пищна биография, според както са я описвали изследователите, литературни критици и прочие народ, който преживява от клюки. Обаче какво общо имаме двамата ние с притеснителното ми женче и тази древна дама от върховете на литературния Олимп?
След като мило се осведоми откъде точно е родом жена ми, бабето грейна, лъчезарно усмихнато: "Ей, ама да не излезе, че сме роднини!" – рече не към мен, а на смутената Ася и моята смутена Ася се поизпъчи, направо живна.
Как продължи мухабетът не помня, но от петата минута нататък, докато да слезе от горните етажи с редакции на половин дузина литературни списания въпросният професор, в течение на около час престанах да виждам насреща сбръчкана дребна женица, ами се дивях на кокетка с дяволита усмивчица, че и сладкодумница при това.
Какво общо има това със стиховете и чувствеността ли? Сега ми иде на ум онова, което изпитах тогава от досега си с тази истинска духовна аристократка в Българската ни поезия. Накратко, големият творец, дори и на деветдесет и кусур лазарника, продължава да излъчва флуиди на жизнелюбие и любов. Дора Габе се държеше на онази маса като кокетка на двайсет години – с чар и предвземки, присъщи за момиче, което си знае цената и реши да е харесвано от мъж**.
Мисля си: Леле, какъв малшанс! Знам, насреща ни е една от най-значимите поетеси в Българската литературна класика, знам, кажи-речи, и почти цялата й пищна биография, според както са я описвали изследователите, литературни критици и прочие народ, който преживява от клюки. Обаче какво общо имаме двамата ние с притеснителното ми женче и тази древна дама от върховете на литературния Олимп?
След като мило се осведоми откъде точно е родом жена ми, бабето грейна, лъчезарно усмихнато: "Ей, ама да не излезе, че сме роднини!" – рече не към мен, а на смутената Ася и моята смутена Ася се поизпъчи, направо живна.
Как продължи мухабетът не помня, но от петата минута нататък, докато да слезе от горните етажи с редакции на половин дузина литературни списания въпросният професор, в течение на около час престанах да виждам насреща сбръчкана дребна женица, ами се дивях на кокетка с дяволита усмивчица, че и сладкодумница при това.
Какво общо има това със стиховете и чувствеността ли? Сега ми иде на ум онова, което изпитах тогава от досега си с тази истинска духовна аристократка в Българската ни поезия. Накратко, големият творец, дори и на деветдесет и кусур лазарника, продължава да излъчва флуиди на жизнелюбие и любов. Дора Габе се държеше на онази маса като кокетка на двайсет години – с чар и предвземки, присъщи за момиче, което си знае цената и реши да е харесвано от мъж**.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 19 dec. 2012 – edited 16
jan. 2018
___
* Иван Сарандев (1934)
** Вж. и http://inlife.bg/%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B3).
%D0%B0%D0%B1%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар