неделя, 14 януари 2018 г.

Ars Poetica – СЕКСАПИЛ

СЕКСАПИЛ  
 
Дърво и камък от студ щом се пукат, 
и котката при кучето ляга да спи – 
спомнят си сякаш, че са съпрузи, 
и помежду си стават добри. 

Той на бъбрежа й сега не се дразни, 
тя преоткрива го с усет на котка 
и в зимната вечер с тръпки и спазми 
любовта им отново влиза в живота. 

Метнала гола бедро върху него, 
в ухото му духне и той я разбира, 
че тя е онази, която небрежно 
целувал е в същата бедна квартира. 

Януарският вихър клоните бръсне 
като ножче за бръснене затъпяло – 
какво го прихваща, дали не е късно 
да мачка до болка голото тяло? 

Толкова свади, раздели, обиди, 
женски капризи, мъжки измени – 
с тояжка, куцукайки, Зимата иде, 
отдавна го няма лятното време. 

Случайно ли зърне някой жената 
разхубавена, хем знойна такава, 
ще й запечата с целувка устата 
и ще я люби, както тя заслужава. 


Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 12 dec. 2012 – edited 14 jan. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар