Ars Poetica – ОСМОТО СВЕТОВНО ЧУДО

ОСМОТО СВЕТОВНО
ЧУДО 

Ах, повярвайте, госпожо, пълен съм със номера.
беше просто невъзможно в любовта си да се спра.

Вий събудихте у мене дяволски копнежи, страст;
страст по птици и летене, и мечтаех си за вас.

Ах, да знаете! – целувах устни, шия, рамене
и насън дори дочувах сладичкото ваше "не".

А очите ви искрящи даже и в гнева ви лют
хвърляха ме в необятна тръпка на копнеж и смут. 

Знам, че е невероятно да ме разбере човек
колко съм щастлив, когато гледам вашия портрет.

Стихове цял месец бича, де що мерна празен лист:
сричам милата девича свян във погледа ви чист.

Вий за мен сте много млада свежа пролетна трева, 
дългокоса, плод на Ада, много чужда при това.

Ех, да знае как завиждам вашият съпруг прочут,
със патлак ще ме прониже, в ревността си малко луд.

С гола гръд срещу куршума, аз ще му благодаря
с няколко прощални думи миг преди да си умра.

Подир месец в мъки черни с пагубната своя страст
на женичките неверни смело ви посочвам аз

като истинска съпруга, най-достойната жена – 
Осмото световно чудо в тези подли времена. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv , 13 uli 2007 – edited 6 uni 2017