Публицистика – ЛЮБОВНА ТРЪПКА

ЛЮБОВНА ТРЪПКА

    05.11.2005.

    Пробужда се ловната ми страст. Нареща ми е зодия Риби в последната четвърт: твърде интуитивно, прибрано в себе си същество; гледа ме като иззад амбразура с пронизителния поглед на картечар от фронтовата линия. Оставям я на воля да ме ненавижда, вътрешно да кипи от гняв, външно тиха като планинско езеро.

    Правя се, че не ми пука, демонстрирам предизвикателна незаинтересованост към хубостта и чара й. Усещам, че ме е надушила обаче... Все пак не е сигурна, още търси доказателства да се убеди, че вълнува, т.е. изкушава ме именно като хубава жена, която чудесно съзнава достойнствата си.

    Кажи на жена, че е глупава – и от три жени двете няма да се засегнат даже; но кажи на която и да е трътлеста кощана, че й липсва хубост – и няма такава, която да не те намрази до гроб.

    За нейния кръг млади момичета според традиционния стереотип за любовни авантюри съм далеч извън класацията; мене пък и това ме изкушава, късо казано, предизвиква ме. Строил съм въоръжени до зъби редиците си от мои си дяволии и хитрости, но ги държа отсам хълма, който закрива бойното поле, очертаващата се едва фронтова линия. Ето една от низа малки войни, които са гориво за творчество, за писане на стихове и разкази, ала странно! – не пробвам да напиша ни ред за този красив изкусителен образ.

    Лъвът*, котешкото у мене... се е притаил в гъстата шума от обичайни рутинни дела и скучна несантиментална дреб. А сърцето има нужда от тръпка, нещо да го разтърси, да събуди жизнелюбието ми, стръвта към живота.

    Всъщност, не толкова жената отсреща, колкото сам себе си изучавам в този момент. Откакто знойната Re. си тръгна, живея нелюбим и без любов ето, стават вече цели четири години. Да-а, а сърцето мечтае да ловува.

    "И в несъпротивлението падам като в целувка без любов"... Запечатал ми се е този стих от Любомир Левчев отпреди трийсетина години. Е, съпротивата я имам, така че може и оттам да ми е тази появила се внезапна алчност за летеж, за чувства и любовни бури.
    
     27.11.2005.

    С Дончо Велев, съвременна версия на прочутия Дан Колов, в току-що купената огромна черна Alfa Romeo мръднахме първо до Руския пазар (до пловдивския КАТ), после полетяхме към Рогош. Вмъкваме се подир Петър, по-малкия син на Т. Чонов, на втория етаж в селската им къща. 

    Книгата ми не е пипната от година и половина. Намирам куповете отпечатани коли струпани в същото състояние, както ги бях видял преди година и половина, само взели да пожълтяват по краищата от слънчевата светлина и потънали в прах.

    Подир час с Дончо звъним у Т. Чонови пред апартамента му на третия етаж в пловдивския жк Тракия. Чонов май се притесни, заговори с фалцетен кавгаджийски глас. Дожаля ми за него, та го питам:

    – Що крещиш? Искаш съседите да чуят!? Не можеш ли да говориш нормално?

    После нахълтахме в мънзъркия му градски апартамент и говорихме двайсетина минути, не повече. Великият печатар и тарикат обеща в присъствието на едричкия Дончо, че до Коледа, но не по-късно от 24 декември, книгата ми ще е отпечатана, подвързана, обрязана и изобщо, готова за книжния пазар.

    Показа се едва ли не въодушевен, че най-после ще си свърши работата докрай. Настоя да запише номера на джисема ми, да ми се обадел, щом бъде готов; с една дума, да очаквам в най-скоро време целия тираж от 250 екземпляра на книгата си "Ламски" пред входа на жилището ми.

    – А ще имаш ли нужда от помощ?

    – Нямам нужда от помощ – рече. – Ще се оправя. Ти не се безпокой. Книгата ще я имаш за Коледа. Ами че тя е готова почти.

    – Колко години ще печаташ ти тази книга, бе! – кипна по едно време Дончо. – Че и допълнително пари мъчиш да изкрънкаш... А лихвата за тези пари къде е? Къде е лихвата, питам! Тук има и мои пари затворени. Внимавай ей, момченце!

    Оставихме печатаря на мира. Тръгваме си. По пътя в колата Дончо подхвана:

    – Как мислиш, ще спре ли този чешит да те размотава? Вярваш ли му?

    – Уф! – стана ми весело, та взех да се смея на глас: – Симпатягата лъже, както диша. Такъв, ако ти каже Добър ден, за всеки случай погледни дали не е случайно нощ и месечината не лъщи в небето.

    – Що се смееш! Веднъж да го думна като с каменарски чук по тиквата селска, и дотам ще е. Тези тъпи селски номера знаеш ли как ги обичам, как ме сърбят ръцете, знаеш ли!

    – Виж какво! – обърнах се към този инак със страхотен усет за хумор и слънчев като дете як българин: – Тази книга съм я правил с голям кеф и обич. Не ми се щат кървища, само за да види бял свят. Майната му! Ако я отпечата, харно, ако ли не, да върви по дяволите.

    – За теб книга, за мен бизнес. В бизнеса жал няма – рече с укор. И ме замъкна в уютно кръчме край стадиона на "Ботев", дето поръча огромни две тави панирани пилешки крилца. Та преядох с тези крилца, препих с подходящо изстудена бира от скъпа европейска марка и пуших от най-луксозните цигари на този весел свят.

    Опитвах се на замотана глава да открия как ли изглеждаме двамцата с Дончо в онзи момент, разположили се като същи собственици на кръчмето, хем в прекрасно разположение на духа, и пред очите ми се изправи онази хубавелка... Майната им на мизерниците, майната им на всички тарикати, на всякакви ми ти Чоновци по света! От любовта по-хубаво няма.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 7 apr. 2017

_____
* Според зодиака.