Ars Poetica – В ПОДНОЖИЕТО НА МАРГАРИТКАТА

В ПОДНОЖИЕТО НА МАРГАРИТКАТА

Поетът е детето на човечеството.
Ходи с пръстче във уста
и не знае да мълчи,
ала сърцето му увлича се да страда,
да се гърчи
и да се оплаква от щастието.

Подкарал трите си годинки
по възвишенията на уморяващия ни живот,
а егоизмът му дели света на пояси,
планетата за него е ябълка на познанието.
Децата четиригодишни даже 

гледат го с насмешка.

От тях по-малко важен,
поспрял се в подножието 
на маргаритката – на сянка,
очите си затуля с длан от слънцето.
И не умее да се влюбва,
защото влюбен по рождение е той –
и не в едно, а във всичките неща,
и не в едно момиче, а във всички жени,
и не във едного, а във всичко живо.

Леярю на мечти в калъпи влажни,
строителю на замъци от пясък,
ти, продавачо на туткал и звезден прах,
на мъх от пеперуда
и на аромат от цвете, 
ти, мулетарю, който
крачиш подир звяра в теб,
ти, генерале на пехота сиромашка
от спукани идеи,
ти – повърхностен,
дълбок и много стръмен,
пази се да не се удавиш... в себе си!

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 9 mar. 2017