Ars Poetica – ЛУЧИЯ

ЛУЧИЯ

Не знам защо съблече се Лучия*.

Мъжкари трима лочехме вино

зад дюните, далеч от гюрултия

и дъх на плажно всякакво масло.

Заровен в пясъка, уж тих и кротък,

облещил беше първият очи

и с облик на разгонено животно

на екс изпи я цялата почти.

Полъхна лек ветрец в тревите сухи,

обви ни облак адска мараня –

ний с втория обущата изухме

и рече той: Божествено! Жена!

Е да, жена – ехидно отговорих, – 

ала, приятелю, не е за нас!

То сякаш Господ гледаше отгоре

и даже ни се смееше на глас.

Бе гола там щастливата Лучия,

извиваше се гъвкаво без свян – 

като моряк, останал без гемия,

и аз за миг усетих се пиян

и гледах я как се отдалечава

по пясъка, обърнала ни гръб,

и гола на морето се отдава –

сълза, отронена от спомен скъп.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 25 avg. 2007 – edited 13 fev. 2017

____
* Името произлиза от лат. lux, lucis, което ще рече "светлина".