Ars Poetica - БАЛАДА ЗА ДЖОН ЛЮБОВНИКА

Self Portrait 1889, Vincent Van Gogh

БАЛАДА ЗА ДЖОН  ЛЮБОВНИКА

Най-после престраши се Джон, реши да се ожени;
уши си риза, панталон, бельо копринено, премени,

муцуната си освежи, брадата сива сам обръсна,
подряза дългите коси и ето го – красив възкръснал

един достоен мъж, тъй горд, хидалго сякаш от Ла Манча,
занемарения си двор премете, прекопа и значи,

със дланите на колене отпред в очакване приседна
мома със влюбено сърце да се яви тук ненагледна...

Моми – дал Бог, но тез моми защо към него не поглеждат,
замятат мрежи отстрани към глупавичките младежи,

кикотят се, въртят поли, косите им свистят лъстиво;
не знаят ли как го боли мъжът, усмихнал се накриво,

открил внезапно може би, че времето му е изтекло?
Тъй шумен е за нас, уви, сезонът весел, мимолетен

на сълзи, флиртове, мечти, на подвизи и грешки,
когато някой Джон седи накипрен и ужасно смешен!

Plovdiv, 21 dec. 2006 – redact. 13 fev. 2016