Ars Poetica - ОБИЧАЙНИТЕ СЕМЕЙНИ ДРАМИ

ОБИЧАЙНИТЕ

СЕМЕЙНИ

ДРАМИ

– Боли ме глава, не разбираш ли! – казва,

докато бърка той в нейната пазва,

сръчно опитва да я целуне

и говори й нежни и хубави думи,

каквито на всеки увлечен прилича,

щом пожелае свойто момиче.

Момичето обаче отдавна го няма,

от живота превърнато в уморена дама,

която се труди от сутрин до здрач

изнервена от детския плач,

от досадните му важни роднини,

без които празник няма да мине…

Поспри се. Не си желаният вече,

когото налага се да омагьосва вечер,

докато го превърне във верен другар,

чисти, подрежда, пере и го глади,

с ястия вкусни чат-пат го изненадва.

Понеже отдавна той не разбира

толкова скука как я нервира.

И отчаяна от това еднообразие,

тя не знае вече как да отказва,

понеже това е участ за двама

и от нея отърване няма и няма.

Иди за риба с приятели, значи,

остави я сама да се справи обаче

изпаднала в своето отчаяние,

от което сякаш измъкване няма…

Докато като орел високо в небето

друг мъж покори й сърцето

и като жена, която още я бива,

изпърха до тебе ужасно красива.

Plovdiv, 25 uni 2015