Ars Poetica - Love Sick

или ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

Видях те след обяд огряна от слънце;
стоеше край входа на нашия блок
и не знаеше, че те гледам отгоре,
от балкончето на Седмото небе.
О, достатъчно ми бе да те погледам
не повече от минута или две,
за да си спомня колко съм увлечен!

Говореше по джиесема, поклащаше ханш
като момиче, което си знае цената,
долу - пред входа на блока,
встрани от жените, дечурлигата, колите,
паркирани отпред - бъбриви, шумни,
потънали в ръжда и прах,
за да си спомня колко съм увлечен.

Нямах представа с кого говориш,
но това беше мъж, всеки случай,
защото затисна джиесема с рамо
и си оправяше косите като жена,
която си знае цената и кокетничи,
и защото ми се сви сърцето,
за да си спомня колко съм увлечен.

Не знам това стихотворение ли е
или само послание, написано ситно,
подпечатано с целувка от моя ангел,
но ти стоиш още там и аз те виждам
с широко затворени очи, в облаци
тук - горе, на Седмото небе,
за да си спомня колко съм увлечен.

Пловдив, 13 август 2011 - 18 декември 2012 година