Ars Poetica – СТАРАТА БАНЯ ОРТА МЕЗАР

СТАРАТА БАНЯ ОРТА МЕЗАР

На Арон Амар

Пред банята на припек в лакърдии
зевзеците на родния ми град
разгръщат стар тефтер за случки дивни
и хилят се – низ дяволски благат.

Коя сред най-засуканите булки
току-що къпана и с мек копнеж
въртяла кръшни чупки, подочула
мераците на местната младеж,

как старият бакалин бай Миале
търчал към булката си по чаршаф,
заметнат в кръста, щото го обрали,
пък тя го чакала корав и здрав,

и как я псувал на провала щуро:
Мизернице, все туй ли ти е теб
в акъла женски! Дреме ми на кура,
живота ни замяза на вертеп;

как обущарят Митре лъгал Пена,
че три дни лее плоча от бетон,
и Пена как го нашла разгневена
с комшийката гол в онзи чужди дом.

Заливат се от смях, та чак хълцукат,
въртят ракийка в омагьосан кръг,
сербез по раменцата се почукват,
та пука чак старешки някой гръб.

Брадясали, в ушите – мъх старешки,
сами зоват го "гробищна трева",
един рече, друг го допълня вещо –
от смях тресе се банята едва.

Отдавна тука никой се не къпе,
Орта мезар ще рухне някой ден,
но тези старци страшно са ми скъпи,
макар и от цинизма им смутен.

Зад ъгъла полечка се задава
процесия… Уж жалят едного,
а пък мъртвецът с китките се дави
от кикот в траурното си легло.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 sep. 2009 – edited 24 apr. 2018

Илюстрации

Горе: Еврейската баня Орта мезар – архитектурен бисер на Пловдив.

Долу: За палежа на Орта мезар джами или Таш-кьопрю джами през февруари 2016 г. Цацаратурата (главният прокурор Цацаров ми е бил някога комшия, когато живяхме с жена ми и децата ми в Мараша) се произнесе, че пожарът не е умишлен. Някогашното преддверие на храма е разрушено и през първата половина на ХІХ век обновено в стил Пловдивска възрожденска къща. Банята се ползваше до края на 70-те години на ХХ век, в чифт дни от седмицата - женска, в тек дни - мъжка. Колкото и да е странно, до десетата ми година майка ми ме водеше там да се къпем, когато банята беше женска. Тъй че запознат съм от невръстен с анатомията на голото женско тяло.
Най-долу: Резултатът след отлично свършената работа на огнеборците.

Ars Poetica – МОМИЧЕ ОТ ПРОВАНСА

Не зная нищо по-красиво от жена, която простира пране.* 

МОМИЧЕ ОТ ПРОВАНСА 

Матилда е израснала в несгода,

беднячка е, напомня всички нас –

готова да мете, да лъска пода

на всеки богаташ от тази част

на парцаливия мой роден Пловдив,

да мие топките ти, бизнесмен –

държавник тъп, душманин на народа,

с лъжица сребърна в уста роден,

тъй скъпите ти ризи да изглади,

с умилни думи да те весели,

и докато е още много млада,

леглото ти на туз да сподели.

Пък и за гувернантка става

и с пръстче само да я позовеш,

ще ти допърха мигом тя такава,

че да усетиш прежния сърбеж

по истините вечни на живота,

където да е Да и не е Не

и сам си носиш кръста и хомота

както Матилда – коша ти с пране. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 4 apr. 2014 – edited 23 apr. 2018

___

* Вж. http://liternet.bg/publish13/v_ianev/cigulkata/ne_dokosvajte.htm

Ars Poetica – ЕНЕРГИЯ

В памет на поета Михаил Берберов (1934-1988)*

ЕНЕРГИЯ

За правдата говорехме с Поета. Това
бе разговор съвсем не поетичен
между
Идеята
и
Съвестта, трещяха
пушечните изстрели не тъй парадно,
не тъй площадно празнично.

За правдата говорехме; бе разговор
нелицеприятен, но виждах как
тачанките браздят жестоки бръчки,
как ни заливат полкове червенознаменни,
как в ъгълчето –
там, където зазорява погледът,
красиво-злобни светкавици просветкат.

За правдата... За нея си говорехме
като деца, за миг изгубили най-скъпото.

Гневеше се Поетът; аз го слушах.
Злобеех аз; и той не искаше да чува.
И сплетоха се на кълбо две злоби
в името на Революцията,
дявол да я вземе...

...Сега, когато пепелта на дните
засипва онзи ден, онази маса,
сега – облакътен на вечерта в Пловдив,
в дома на един от нейните художници,
в центъра на нашата Тракийска и световна
низина,
надничайки сам иззад рамото си,
обръщам шапката широкопола
на хоризонта, плесенясал от обяснения,
от покаяния и сладки лъжи за Демокрацията.

Разкошна звездна вечер ми нашепва
нещо мило, нещо топло
и сърцето само отива,
да хлопа по вратите,
по прозорците и по стените,
търсейки Човека. Винаги...

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 9 apr. 2008 – edited 22 apr. 2018

___

* Мишо почина на рождения ми ден 7 август. Поне две години не бяхме се виждали, не бяхме говорили. Цяла нощ на шести срещу седми август не можах да заспя, писах-брисах някакви стихове; две години не се бяхме чували, но рано сутринта на седми звъннах по телефона в софийския квартал Павлово и жена му Антоанета каза, че около три часа след полунощ издъхнал. Наред с Константин Павлов, той бе сред най-храбрите експериментатори в Българската лирика след 1956 година. От студентските ми години в София Мишо си остана за мен по-големият ми духовен брат (според неговия израз, изречен пред сестра му Петя в деня, когато погребаха баща си), по-малкият ми духовен брат е добруджанският поет Йордан Кръчмаров - Данко (1948-1986). Бел.м., tisss. 

Ars Poetica – КАРДИФ

КАРДИФ

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тая -
с високи токове,
със тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни
възпламващи бедра на Запад,
със дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола,
над веждите си
ниско
периферията на хоризонта
ще опъна.

Усмихвайки се,
сбогом ще си взема
със мостовете,
с детството кристално,
със сълзата
и усмивката на татко
във смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака...

Ще тръгна за Кардиф.
Земята Макар че няма,
няма никъде да ходя.

И все така ще тръгвам за Кардиф...

Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е
да бъде вечер
като тая...

О, нека не узная никога Кардиф! 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 1984 – edited 22 apr. 2018

Ars Poetica – ДЯВОЛЪТ МИ СЕ ЯВИ

ДЯВОЛЪТ

МИ СЕ ЯВИ

В модерен фрак, кой знае как,
яви се Дяволът при мен и
с патъци жълти на бос крак
и блеснали очи зелени

внезапно ми се появи,
за миг се материализира,
във фразичката: C'est la vie*,
светът е изветряла бира.

Плешив, с коремче, дребен ръст,
невзрачен – кой да предположи! –
струеше дим лютив и гъст
изпод косматата му кожа.

Каквото и да мислиш, знай,

усмихнат Дяволът ми рече,

ти, вместо да живееш в рай,

живееш с ада в теб, човече.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 2008 – edited 22 apr. 2018 

___

* (фр.) Такъв е животът.

Ars Poetica – КОПНЕЖЪТ НА МЪЖЕТЕ

КОПНЕЖЪТ

НА МЪЖЕТЕ

Копнежът на мъжете, които си прегръщала,
в усмивката ти свети, но ти все пак си същата,

от пяната край Кипър изваяна красива
и светлина божествена от тебе се излива.

Какво, че са настръхнали насреща ти жените,
на манджи умирисани, с лица от гняв изпити!

Нехайна, лека, свежа – не можеш да си друга
пред този свят наежен тъй нежна пеперуда,

привързала косите с панделчица сива,
в басмяна рокля евтина, която ти отива,

та как ли да не влезеш и в сънищата мои
от Нос Добра надежда, обрулен от порои,

от дъждове мусонни, които сто години
над мен валят и няма как сам да не отмина;

но даже влязъл в мрака, в Отвъдното ще зная,
че съм докоснал нещо, при нас дошло от Рая.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 15 jan. 2011 – edited 21 apr. 2018 

Ars Poetica – АКО ТЕ НЯМАШЕ

 АКО ТЕ НЯМАШЕ

Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач –
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети*,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...

Ако те нямаше наивна и гореща
помежду Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...

Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи...

Ако те нямаше ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...

Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво – Марица с пясъците топли
и тези неуютни редове!

Бих ходил разпокъсан и наплашен,
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце.

Мамо...

Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше? 

 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 6 maj 1980 – edited 21 apr. 2018